Швейцарският учен Никлаус Вирт  допринесъл за развитието на информационните технологии.  Той е смятан  за създател на няколко езика за програмиране, сред които Euler, Pascal, Modula, Moduala-2 и Oberon. Това са езици, които насърчават добрата програмистка практика и спомагат за надеждност и многократна използваемост на програмния код.

Никлаус Вирт е роден в малкото градче Винтертур в околностите на Цюрих на 15 февруари 1934 година.  От дете се увлича от техниката, особено авиомоделирането. От изработването на модели обаче той сравнително бързо преминава към разработване на дистанционно управление за тях. Когато навършва 18 години, той и още двама цюрихски авиомоделисти получават от Англия желаната радиоапаратура.

Това предопределя по-нататъшната му съдба  - през 1954 година  Вирт постъпва във факултета по електроника в цюрихския Федерален институт по технология ETH (Eidgenoessische Technische Hochschule). През 1950 година той получава степен бакалавър по електроника.

Вирт продължава образованието си в Университета Лавал в Квебек, Канада,  където през 1960 година  получава степен магистър. По-късно го поканват в университета на Калифорния в Бъркли . Там под ръководството на професор Хари Хаски  през 1963 година  Никлаус Вирт защитава докторска дисертация, посветена на развитието на  Algol  чрез средствата на Lisp  (езика Euler). Тази работа поставя начало на успешната му кариера: той е поканен в Комитета на Международната федерация по обработка на информацията (IFIP) по стандартизацията на Algol. В разработката на езици Никлаус Вирт се отказва от абстрактно-научния подход в полза на математическо-инженерния. По негови думи, по-добре е отначало да се реализира езикът, а чак след това да се пише за него.

От 1963  до 1967 година Вирт   работи като доцент по информатика в Станфордския университет, а през  1967 г.  се връща в университета в Цюрих. През 1968 година Вирт  е назначен в ETH  като професор по информатика. Взема две години творчески отпуск, през които работи в изследователския център на Xerox в Пало Алто, Калифорния. От 1982 до 1984 година, както и от 1988 до 1990 година той  оглавява факултета по компютърни науки в ETH, а от 1990 година ръководи Института по компютърни системи към ETH.

След като навършва  65 години,  професор Вирт излиза в пенсия  от 1 април 1999 година.

Разработката на езика Pascal, завършила през 1970 година  прави Вирт световноизвестен, защото това е първият език за програмиране с ясна логическа структура, много подходяща и за обучение по програмиране.

Никлаус Вирт е главен проектант на  езиците за програмиране Algol W,  Pascal, Modula, Modula-2 и  Oberon.  Той има значително участие и при разработката на компютъра Lilith и операционната система Oberon, както и на проекта за системата Lola за проектиране и симулация на хардуер.

През 1984  година  Вирт  получава  наградата  Тюринг  на Асоциацията по компютърна техника  (ACM) за разработката на тези езици. Тази награда сред компютърните специалисти се равнява на Нобелова награда.  С тази награда са отличени и холандецът Едсгер Дейкстра и англичанинът  Чарлз Антъни Хор, с които Вирт се познава още от 60-те и които, заедно с него, са смятани за едни от основоположниците на структурното програмиране.

Никлаус Вирт е автор и на редица известни книги, сред които актуалните и до днес "Algorithms + Data Structures = Programs" и "Systematic Programming". Статията му Program Development by Stepwise Refinement се смята за класическа в областта на софтуерния инженеринг.

Европейците произнасят правилно  името на Никлаус Вирт, но американците обикновено го изговарят като Никлъс Уърт (Worth = който има стойност). Оттук произлиза и програмисткия виц, че европейците  извикват Вирт по име,  а американците го извикват по стойност.

Автор: Тони