Немецът Конрад Цузе е строителен инженер и компютърен пионер. Най-значимото му постижение е първият в света програмируем компютър - Z3 - 1941.
Цузе е роден в Берлин на 22 юни 1910 година. Посещава Collegium Hosianum в Браунсберг, а по-късно завършва строително инженерство в Техническия университет в Берлин. Там, по време на обучението си, Цузе трябва да извършва множество изчисления на ръка, което той намира за отегчително и сковаващо мозъка. Това го подтиква да мечтае за машина, която да извършва изчисления.
Цузе започва работа като инженер конструктор в самолетната фабрика „Хеншел“ в Берлин-Шьонефелд, но напуска година по-късно, за да създаде програмно управлявана/програмируема машина. Първият му опит, наречен Z1, е бинарен, електромеханичен калкулатор с ограничена програмируемост, четящ инструкции от перфолента. Цузе завършва Z1 през 1938 г. Тази машина никога не заработва добре, което се дължи на липсата на достатъчно точни механични части. Z1 и неговите планове са унищожени по време на Втората световна война.
Втората световна война прави невъзможно за Цузе и други компютърни учени да работят с колегите си във Великобритания и САЩ или да поддържат контакт с тях. През 1939 г., Цузе е извикан на военна служба, но успява да убеди армията да го върне към компютрите му. През 1940 г., спечелва подкрепата на Изследователския институт по аеродинамика, който използва разработките му за производството на безмоторни бомби. Цузе построява Z2, преработена версия на Z1, от телефонни релета. Същата година, основава компанията Zuse Apparatebau, която се занимава с производството на машините му.
През 1941 г. ученият построява машината Z3. Тя представлява бинарен 22-битов калкулатор, характеризиращ се с програмируемост, с памет и изчислително тяло, базиран е на телефонни релета. Телефонните релета използвани в машините му са събрани от изхвърлена стока.
Цузе никога не получава подкрепата, която имат компютърните пионери в държавите от Съюзническите сили. Z3 е финансиран само частично от Германския институт за експериментална авиация, който иска автоматизация на обширните си изчисления. През 1937 г. колегата на Цузе, Шрейер, го съветва да използва електронни лампи, като превключващи елементи, който по това време го смята за луда идея.
Компанията на Цузе (заедно с Z3) е унищожена през 1945 г. от атака на Съюзниците. За щастие, отчасти завършения, базиран на електрически релета Z4 е преместен на сигурно място по-рано. Цузе проектира първият език за програмиране от високо ниво - Планкалкюл, от 1941 до 1945, въпреки че го публикува изцяло през 1972 г. Никакъв компилатор или интерпретатор не е наличен за Планкалкюл, докато екип от Свободния Берлински университет не превръща това в реалност през 2000 г.
През 1946 г. Цузе основава една от най-ранните компютърни компании - Zuse-Ingenieurbüro Hopferau. Началният капитал е събран чрез ETH Zürich и сделка с IBM за патентите на Цузе.
През 1949 г. Цузе основава друга компания - Zuse KG. Машината Z4 е завършена и доставена на ЕТН в Швейцария през септември 1950 г. По това време, това е единственият работещ компютър в континентална Европа и вторият продаден в света компютър след BINAC. Други компютри, всички номерирани с начална буква Z до Z43, са построени от Цузе и компанията му. От тях най-забележителни са Z11, който е продаден на оптичната индустрия и университети, както и Z22, първият компютър с памет базирана на магнитно запаметяване.
До 1967 г. Zuse KG построява общо 251 компютъра. Поради финансови проблеми компанията е продадена на концерна Сименс.
През 1967 г. Цузе изказва предположение, че вселената работи подобно на мрежа от компютри; през 1969 г. публикува книгата Rechnender Raum. Тази негова идея привлича много внимание, тъй като няма физично доказателство срещу тезата на Цузе.
Между 1987 и 1988, Цузе пресъздава Z1, но получава сърдечен удар по средата на проекта. Машината се състои от 30 000 компонента, струва 800 000 германски марки и се нуждае от четирима души (включително Цузе), за да бъде сглобена. Финансирането на този проект е осигурено от компанията „ Сименс“ и консорциум от пет компании.
Цузе получава няколко награди за работата си. След оттеглянето си, се фокусира върху хобито си – рисуването.
Умира на 18 декември 1995 в Хюнфелд, Германия.
Автор: Тони
Цузе е роден в Берлин на 22 юни 1910 година. Посещава Collegium Hosianum в Браунсберг, а по-късно завършва строително инженерство в Техническия университет в Берлин. Там, по време на обучението си, Цузе трябва да извършва множество изчисления на ръка, което той намира за отегчително и сковаващо мозъка. Това го подтиква да мечтае за машина, която да извършва изчисления.
Цузе започва работа като инженер конструктор в самолетната фабрика „Хеншел“ в Берлин-Шьонефелд, но напуска година по-късно, за да създаде програмно управлявана/програмируема машина. Първият му опит, наречен Z1, е бинарен, електромеханичен калкулатор с ограничена програмируемост, четящ инструкции от перфолента. Цузе завършва Z1 през 1938 г. Тази машина никога не заработва добре, което се дължи на липсата на достатъчно точни механични части. Z1 и неговите планове са унищожени по време на Втората световна война.
Втората световна война прави невъзможно за Цузе и други компютърни учени да работят с колегите си във Великобритания и САЩ или да поддържат контакт с тях. През 1939 г., Цузе е извикан на военна служба, но успява да убеди армията да го върне към компютрите му. През 1940 г., спечелва подкрепата на Изследователския институт по аеродинамика, който използва разработките му за производството на безмоторни бомби. Цузе построява Z2, преработена версия на Z1, от телефонни релета. Същата година, основава компанията Zuse Apparatebau, която се занимава с производството на машините му.
През 1941 г. ученият построява машината Z3. Тя представлява бинарен 22-битов калкулатор, характеризиращ се с програмируемост, с памет и изчислително тяло, базиран е на телефонни релета. Телефонните релета използвани в машините му са събрани от изхвърлена стока.
Цузе никога не получава подкрепата, която имат компютърните пионери в държавите от Съюзническите сили. Z3 е финансиран само частично от Германския институт за експериментална авиация, който иска автоматизация на обширните си изчисления. През 1937 г. колегата на Цузе, Шрейер, го съветва да използва електронни лампи, като превключващи елементи, който по това време го смята за луда идея.
Компанията на Цузе (заедно с Z3) е унищожена през 1945 г. от атака на Съюзниците. За щастие, отчасти завършения, базиран на електрически релета Z4 е преместен на сигурно място по-рано. Цузе проектира първият език за програмиране от високо ниво - Планкалкюл, от 1941 до 1945, въпреки че го публикува изцяло през 1972 г. Никакъв компилатор или интерпретатор не е наличен за Планкалкюл, докато екип от Свободния Берлински университет не превръща това в реалност през 2000 г.
През 1946 г. Цузе основава една от най-ранните компютърни компании - Zuse-Ingenieurbüro Hopferau. Началният капитал е събран чрез ETH Zürich и сделка с IBM за патентите на Цузе.
През 1949 г. Цузе основава друга компания - Zuse KG. Машината Z4 е завършена и доставена на ЕТН в Швейцария през септември 1950 г. По това време, това е единственият работещ компютър в континентална Европа и вторият продаден в света компютър след BINAC. Други компютри, всички номерирани с начална буква Z до Z43, са построени от Цузе и компанията му. От тях най-забележителни са Z11, който е продаден на оптичната индустрия и университети, както и Z22, първият компютър с памет базирана на магнитно запаметяване.
До 1967 г. Zuse KG построява общо 251 компютъра. Поради финансови проблеми компанията е продадена на концерна Сименс.
През 1967 г. Цузе изказва предположение, че вселената работи подобно на мрежа от компютри; през 1969 г. публикува книгата Rechnender Raum. Тази негова идея привлича много внимание, тъй като няма физично доказателство срещу тезата на Цузе.
Между 1987 и 1988, Цузе пресъздава Z1, но получава сърдечен удар по средата на проекта. Машината се състои от 30 000 компонента, струва 800 000 германски марки и се нуждае от четирима души (включително Цузе), за да бъде сглобена. Финансирането на този проект е осигурено от компанията „ Сименс“ и консорциум от пет компании.
Цузе получава няколко награди за работата си. След оттеглянето си, се фокусира върху хобито си – рисуването.
Умира на 18 декември 1995 в Хюнфелд, Германия.