През 1957 Съветският Съюз пуска Sputnik, първият направен от човека сателит на земята. В резултат на това Съединените Щати формират Advanced research Project Agency (ARPA) под покровителството на Министерството на Отбраната. Целта на създаването на ARPA била да поддържа лидерството в технологиите на Съединените Щати , в частност с особено внимание на отбраната. В началото на 60-те Paul Baran в Rand Corporation размишлявал върху много прост проблем: Как да бъде сигурен, че при атомна атака, военната мрежа ще продължи да работи. С други думи работата на Paul била да създаде начин да се получава информация през мрежата, така че да няма загуба на части от нея.
Решението, до което Paul Baran достигнал, Сега се нарича Прехвърляне на пакети (Packet Switching). Мрежата от компютри изпраща съобщения (пакети), които съдържат информация за собствения си маршрут, така че всеки компютър от мрежата са знае накъде да прехвърли това съобщение. Националната лаборатория по физика създала първата мрежа, прехвърляща пакети информация, през 1968 година.
ARPA създава ARPANET през 1969, за да помогне на създалите ARPA изследователи да си сътрудничат по-ефективно. Те били ориентирани към образователно и научно-изследователски тематики , а не като търговските организации, които днес виждате в Интернет.
ARPA поръчала на Bolt, Beranek и Newman да изградят Interface Message Processors (IPMs), които да се основават на технологията прехвърляща пакети, изградена от Rand Corporation в началото на 60-те. Първите IPMs били поставени в UCLA в изследователския институт в Станфорд, Калифорнийския университет в Санта Барбара, Университета на Юта в Салт Лейк Сити. IPMs били включени в това, което днес наричаме IP рутери.
Друго голямо събитие не се случило преди 1983, когато ARPANET преминала на TCP/IP мрежов протокол . Между 1969 и 1983 се появили и израснали много отделни мрежи. BITNER и CSNET са измежду по-големите. Свързването заедно на всяка от тези отделни мрежи било трудно, защото те не използвали един и същи протокол, затова и не можели да обменят информация по между си. В резултат на това ARPA поръчала разработването на нов протокол , който се нарича Контролно Предавателен Протокол/Интернет протокол (Transmission Control Protocol - TCP/IP) и позволява на различните мрежи да се свързват. Тези мрежи използват Инртернет протокол за да комуникират помежду си и IPMs, които прехвърлят пакетите станали известни като шлюзове или рутери. Това ново съчетание от мрежи станало известно като Интернет.
Иронично ARPANET последна преминала преминала на TCP/IP. Повечето други мрежи преминали на TCP/IP в края на 70-те, но ARPANET направила тази смяна преди 1 Януари 1983, така много хора смятат тази дата за рождената дата на Интернет. През 1986 National Science Foundation създала NSFNET, гръбнакът на Интернет със скорост 56К. Той свързвал 5 супер-компютърни центъра, намиращи се в Принстън, Питсбърг, UCSD, UIUC и Cornel. В NSFNET участвали огромен брой връзки от различни университети. Следващата година NSF подписал а договор с Merit Network Inc. за взаимно управление на NSFNET. Merit Network Inc. включила IBM и MCI чрез техни собствени допълнителни договори.
NSFNET била обновявана постоянно до 1986. През 1988, две години след като била създадена, гръбнакът бил обновен до линия Т1 (1.544М). През 1991 отново бил обновен на Т3 (44.737М), така NSFNET достига до почти хиляда пъти по-голяма пропускателна способност, в сравнение с първоначалния гръбнак.
На 1 Юни 1990 първоначалната ARPANET се разпада. По-новите мрежи се свързали към сайтовете, към които ARPANET била свързана, тека че тя не била повече необходима. Интересно е да се отбележи, че никой не пострадал от спирането на услугите, когато ARPANET била премахната. Технологията се оказала толкова ефективна, че дори когато ARPANET преустановила работата си , Интернет намерил други пътища, по които да минава информацията.
През 1992 Tim Berners-Lee, физик от CERN Швейцария, изобретил Word Wide Web (Web), начин да се организира информацията като модел наподобяващ повече човешкия мозък. неговата идея била да позволи на хората да правят многократни връзки с различни парчета информация.
Неговото проучване било базирано на хипертекста, концепция измислена от Тед Нелсън като част от "Xanadu Project" през 60-те. Хипертекста позволява на автора да свърже пасаж от текста с друг документ, така че когато активирате тази връзка, програмата клиент отваря документа, към който се отнася връзката.
Макар че Berners - Lee изобретил Web за своите близки приятели, които били силнотокови физици, то се разпространило и било бързо възприето от много други групи в Интернет. Web сега е заместил някои по-стари услуги като Gopher и WAIS и е толкова популярен в момента, че много хора си мислят за него, когато се спомене Интернет. Всъщност степента на растеж на Web през 1993 била изчислена на 340,000 процента.
TCP/IP
В основата на Интернет и пакетното предаване на данни стои TCP/IP фамилията протоколи. Точно за това познаването и е от първостепенна важност. Това е само едно кратко описание на TCP/IP Интернет и на Internet Protocol (IP). В него са засегнати само основните параметри на всеки протокол.
Transmission Control Protocol/Internet Protocol (TCP/IP) е софтуерно базиран комуникационен протокол, използван в мрежите. Самото име ни подсказва, че този продукт е съчетание от два протокола: TCP (Transmission Control Protocol) и IP (Internet Protocol). Но терминът TCP/IP не се отнася до просто съчетание на два протокола. Това е богат набор от програми, които осигуряват мрежови услуги като: Remote login, Remote file transfer, електронна поща и.т.н. TCP/IP обезпечава метод за трансфер на информация от един компютър до друг. Комуникационните протоколи следят за пътя, за достоверността на доставените данни и за грешки при предаването. Те използват сигнали за състоянието и по този начин имат действителен контрол върху преноса по трасето. За всичко това се грижи TCP/IP. Когато използваме TCP/IP, ние се обръщаме към един или няколко протокола от тази фамилия, не само към TCP или IP.
За основен модел при мрежите се счита седем-слойният мрежови модел (OSI). TCP/IP също е изграден на слоеве, но неговите слоеве не съвпадат със слоевете на OSI модела.
Автор: Александър Ненов
Решението, до което Paul Baran достигнал, Сега се нарича Прехвърляне на пакети (Packet Switching). Мрежата от компютри изпраща съобщения (пакети), които съдържат информация за собствения си маршрут, така че всеки компютър от мрежата са знае накъде да прехвърли това съобщение. Националната лаборатория по физика създала първата мрежа, прехвърляща пакети информация, през 1968 година.
ARPA създава ARPANET през 1969, за да помогне на създалите ARPA изследователи да си сътрудничат по-ефективно. Те били ориентирани към образователно и научно-изследователски тематики , а не като търговските организации, които днес виждате в Интернет.
ARPA поръчала на Bolt, Beranek и Newman да изградят Interface Message Processors (IPMs), които да се основават на технологията прехвърляща пакети, изградена от Rand Corporation в началото на 60-те. Първите IPMs били поставени в UCLA в изследователския институт в Станфорд, Калифорнийския университет в Санта Барбара, Университета на Юта в Салт Лейк Сити. IPMs били включени в това, което днес наричаме IP рутери.
Друго голямо събитие не се случило преди 1983, когато ARPANET преминала на TCP/IP мрежов протокол . Между 1969 и 1983 се появили и израснали много отделни мрежи. BITNER и CSNET са измежду по-големите. Свързването заедно на всяка от тези отделни мрежи било трудно, защото те не използвали един и същи протокол, затова и не можели да обменят информация по между си. В резултат на това ARPA поръчала разработването на нов протокол , който се нарича Контролно Предавателен Протокол/Интернет протокол (Transmission Control Protocol - TCP/IP) и позволява на различните мрежи да се свързват. Тези мрежи използват Инртернет протокол за да комуникират помежду си и IPMs, които прехвърлят пакетите станали известни като шлюзове или рутери. Това ново съчетание от мрежи станало известно като Интернет.
Иронично ARPANET последна преминала преминала на TCP/IP. Повечето други мрежи преминали на TCP/IP в края на 70-те, но ARPANET направила тази смяна преди 1 Януари 1983, така много хора смятат тази дата за рождената дата на Интернет. През 1986 National Science Foundation създала NSFNET, гръбнакът на Интернет със скорост 56К. Той свързвал 5 супер-компютърни центъра, намиращи се в Принстън, Питсбърг, UCSD, UIUC и Cornel. В NSFNET участвали огромен брой връзки от различни университети. Следващата година NSF подписал а договор с Merit Network Inc. за взаимно управление на NSFNET. Merit Network Inc. включила IBM и MCI чрез техни собствени допълнителни договори.
NSFNET била обновявана постоянно до 1986. През 1988, две години след като била създадена, гръбнакът бил обновен до линия Т1 (1.544М). През 1991 отново бил обновен на Т3 (44.737М), така NSFNET достига до почти хиляда пъти по-голяма пропускателна способност, в сравнение с първоначалния гръбнак.
На 1 Юни 1990 първоначалната ARPANET се разпада. По-новите мрежи се свързали към сайтовете, към които ARPANET била свързана, тека че тя не била повече необходима. Интересно е да се отбележи, че никой не пострадал от спирането на услугите, когато ARPANET била премахната. Технологията се оказала толкова ефективна, че дори когато ARPANET преустановила работата си , Интернет намерил други пътища, по които да минава информацията.
През 1992 Tim Berners-Lee, физик от CERN Швейцария, изобретил Word Wide Web (Web), начин да се организира информацията като модел наподобяващ повече човешкия мозък. неговата идея била да позволи на хората да правят многократни връзки с различни парчета информация.
Неговото проучване било базирано на хипертекста, концепция измислена от Тед Нелсън като част от "Xanadu Project" през 60-те. Хипертекста позволява на автора да свърже пасаж от текста с друг документ, така че когато активирате тази връзка, програмата клиент отваря документа, към който се отнася връзката.
Макар че Berners - Lee изобретил Web за своите близки приятели, които били силнотокови физици, то се разпространило и било бързо възприето от много други групи в Интернет. Web сега е заместил някои по-стари услуги като Gopher и WAIS и е толкова популярен в момента, че много хора си мислят за него, когато се спомене Интернет. Всъщност степента на растеж на Web през 1993 била изчислена на 340,000 процента.
TCP/IP
В основата на Интернет и пакетното предаване на данни стои TCP/IP фамилията протоколи. Точно за това познаването и е от първостепенна важност. Това е само едно кратко описание на TCP/IP Интернет и на Internet Protocol (IP). В него са засегнати само основните параметри на всеки протокол.
Transmission Control Protocol/Internet Protocol (TCP/IP) е софтуерно базиран комуникационен протокол, използван в мрежите. Самото име ни подсказва, че този продукт е съчетание от два протокола: TCP (Transmission Control Protocol) и IP (Internet Protocol). Но терминът TCP/IP не се отнася до просто съчетание на два протокола. Това е богат набор от програми, които осигуряват мрежови услуги като: Remote login, Remote file transfer, електронна поща и.т.н. TCP/IP обезпечава метод за трансфер на информация от един компютър до друг. Комуникационните протоколи следят за пътя, за достоверността на доставените данни и за грешки при предаването. Те използват сигнали за състоянието и по този начин имат действителен контрол върху преноса по трасето. За всичко това се грижи TCP/IP. Когато използваме TCP/IP, ние се обръщаме към един или няколко протокола от тази фамилия, не само към TCP или IP.
За основен модел при мрежите се счита седем-слойният мрежови модел (OSI). TCP/IP също е изграден на слоеве, но неговите слоеве не съвпадат със слоевете на OSI модела.