Пълен или кратък член

Неправилната употреба на пълния и краткия член при имената във или от мъжки род е една от най-честите грешки, правени от пишещите на български език. Казвам „пишещите“, защото това е писмено правило, и затова няма нужда да се спазва и в говорната

Неправилната употреба на пълния и краткия член при имената във или от мъжки род е една от най-честите грешки, правени от пишещите на български език. Казвам „пишещите“, защото това е писмено правило, и затова няма нужда да се спазва и в говорната реч, както може би някои предполагат. Кога трябва да пишем пълен член и кога не? Стандартната версия гласи: подлогът в едно изречение трябва да се членува с пълен член. Подлог се нарича вършителят на действието от граматична гледна точка. В повечето случаи е доста лесно да се определи подлогът, но понякога това може да бъде доста трудно. В следните изречения лесно може да се обърка вършителят на действието: * Обектът се охранява. * Магазинът е затворен. Доста често може да срещнете следната грешна употреба: * Обекта се охранява. * Магазина е затворен. Тук грешката се предизвиква най-често от това, че имаме страдателен залог. Това води до заблудата, че в изречението лиспва подлог, което не е така. Подлог в този случай е не логическият вършител на действието, а граматичният. Това е магазинът или обектът. Залогът не бива да ни смущава. Ако пък направим тези изречения въпросителни, е още по-голяма вероятността да се допусне грешка при членуването: * Охранява ли се обекта? * Затворен ли е магазина? Правилният вариант е: * Охранява ли се обектът? * Затворен ли е магазинът? Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим подлога, се променя и сказуемото. Нека да погледнем как изглеждат горните изречения, ако съществителното е в множествено число: * Обектите се охраняват. * Магазините са затворени. * Охраняват ли се обектите? * Затворени ли са магазините? Вижда се, че за да имат смисъл изреченията, е нужно да променим спрежението на глаголите, а това ясно показва, че съществителните играят ролята на подлози. Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог. Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако пасва „той“, значи думата е в именителен падеж, а в този падеж стои подлогът, ако местоимението е „него“ или „нему“ („на него“), значи имаме винителен или дателен падеж, а това значи, че думата не може да играе ролята на подлог. Да направим проверка с горните изречения: * Той (обектът) се охранява. * Той (магазинът) е затворен. * Охранява ли се той (обектът)? * Затворен ли е той (магазинът)? Вижда се, че всички заменени думи са подлози. А сега едно последно правило. В математически стил то гласи: необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог. Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва да получава пълен член: * Това е краят на примера. Автор: Александър Ненов