Омонимите са думи. Които са напълно еднакви по звуКов състав, но напълно различни по значение. Съвпадението на звуковия състав е случайно. Те са напълно независими по значение.
Асоса (на човеК) и *осв (сечиво за Косене на трева)
вила (сечиво за събиране на сено или слама)
вила (Къща сред природата, предназначена за почив-
Ка)
вила (минало деятелно причастие от глагола вия.
>КенсКи род).
157
бал (увеселение) бал (сбор от оценки) бас (мъЯАи глас) бас (облог)
Омоними се получабат В езиКа от случайно съвпадение на зВуКоВ състаВ на думи, Които някога са били различни. ТаКиВа са например:
мед (метал)
мед (храна)
син (роднинско назВание)
син (ц8ят)
пръст (на ръКа)
пръст (земя)
Омоними се получаВат още при съвпадение на:
а) Книжовна и диалектна дума: Галина (дърВо),и Галина (роднинско назВание);
б) българска и чу?Кда дума: клас (на )Китно растение) и клас - латинска дума (група, съВКупност, подразделение), чело (част от лицето на чоВеКа) и чело - италианска дума (музикален инструмент);
В) дВе чу?Кди думи: б/ю* - френсКа дума (съюз, съглашение ме*ду дърАаВи), и блок - немсКа дума (Жилищна сграда, голям отрязък от земя, слепени листоВе за рисуВа-не); бас - италианска дума (мъ?ККи глас, музикален инструмент), и бас - турсКа дума (облог).
Омонимите обиКноВено се делят на пълни и непълни:
пълни - Когато са еднаКВи части на речта и имат ед-наКВи форми (Вила. Коса);
непълни - Когато са различни части на речта и имат различни форми (мед - от мъ^ККи род, и мед - от )КенсКи род; син - съществително име, и син - прилагателно име).
Когато думите са еднаКВи само писмено, а се различа-Ват по ударение. гоВорим за омографи (вълна и вълна. кален и кален).
158
Когато думите са еднаКВи само по произношение, а се пишат различно, гоВорим за омофони (шев и шеф. под и пот).
Освен за омонимни думи говорим и за омонимни сло-воформи. В този случай имаме съВпадение на форми на най-различни думи (прах - съществително име. прах - минало свършено време на глагола пера. първо лице единствено число).