В съвременния български езиК има 6 гласни:
а. е. и, о, у, ъ
СъщестбуВат най-различни Класификации на гласните. По-популярни от тях са:
1. Според ширината на прохода В устната Кухина:
широки (с широК проход) - а. е, о;
тесни (с тесен проход) - ь. и, у.
хина:
2. Според мястото на образуването им В устната Ку-
предни (В предната част на устната Кухина) - е, и;
средни (В средната част на устната Кухина) - а. ъ, задни (6 задната част на устната Кухина) - о, у.
3. Според участието на устните при образуването им:
устнени или лабиални (с участие на устните) - о, у, неустнени или нелабиални (без участие на устните) - а. е, и. ъ.
":::"к ^^имание^^БуКВап">" :":Й7; ^" ^.^^"."щначаВаге^пуйлми.,,.;.:..
22
ГЛАСНИТЕ И УДАРЕНИЕТО. РЕДУКЦИЯ
Особена роля за произношението на гласните В българския езиК играе ударението. АКо гласните са под ударение, те се произнасят ясно и чисто.
АКо гласните не са под ударение, те не се произнасят ясно и чисто. С тях настъпват промени.
Промяната на неударените гласни 6 граматиките най-често се нарича редукция (потъмняване).
Когато не са под ударение, широките гласни се редуцират (потъмняват) и произношението им се добли*аВа до съотВетните тесни гласни.
ШироКата гласна а се добли>КаВа по произношение до тясната гласна ь: глава - глъва, магазин - мъгъзйн.
ШироКата гласна о се доблиАаВа по произношение до тясната гласна у: това - тува. половин - пулувйн.
ШироКата гласна е се доблиЯ