"Език свещен на моите деди..."

Библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат амбициозното си творение, защото се възгордели прекалено много. Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така, че никой да не разбира други

Библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат амбициозното си творение, защото се възгордели прекалено много. Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така, че никой да не разбира другия.
   Словото, без, което не можем и днес, дори час, е в основата на всичко, което човек мисли и твори.Нашата българска реч, съхранена във време на възход и през вековете на тежки изпитания и днес ни служи да изразим обичта си, да изкажем болката и да разкрием пред другите своите открития.
   И днес ни удивляват с красотата и мъдростта си народните приказки и песни. Те са предавани от уста на уста от бабите на нашите баби и от други преди тях. Всеки нов разказвач е влагал по нещо от себе си, но поуката и звънката българска реч са стигнали неопетнени и до нас.
    Днес в езика ни ежедневно навлизат различни нови думи. Това е причината да забравяме нашите чудесни и красиви слова и да употребяваме уж модерните чуждици. От привърженици се превърнахме във фенове на любимите си певци. Посещаваме изискани презентации и избираме новото си обзавеждане в шоурума. По радиото звучат кавърверсии все на песни на английски език, и се чудим къде сме попаднали.
    В училище, на автобусната спирка, когато се разхождам чувам хората как замърсяват и унищожават богатството ни, наследено от далечното минало.Грозни думи, лъжи, измами, клевети, обиди...Не разваляйте езика и речта! Защо трябва да сме роби на такива неприятни за ушите и отвратителни по смисъл грозни слова?! Това ли е езикът, на който “ История славянобългарская “ е звучала и е носила гордост на българите?! “ О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш на своя язик и не думаш?” Недей да посрамваш сам себе си, а се заслушай в звуковете нанизали огърлица изящна! Колко любов се крие в тях, всяко е с различно личице! Да изровим от праха скритите мъниста на Вазовото слово, отново ги нанижем в пъстра броеница и нека това съкровище бъде възстановено и нека се помни завинаги! Колко стотици думи изчезват?! Да отворим поне едно от тези ковчежета, пълно със скъпоценности, защото това е моят и твоят език, езикът, който ще предадем на децата си, а те ще го предават поколения наред!
   Какво богатство! Каква прелест! Не е ли това езикът, на който майка ти ти е пяла? Не е ли това речта, с която децата ти ще растат? Не я използвай за омраза, а вникни в нея и каква истинска, искрена приказка ще откриеш, не знаеш!
   Приятелю, у тебе е надеждата. Нека запазим това, което все още имаме и нека всеки от нас го носи в сърцето си, защото всички сме създадени за обич! Автор: Александър Ненов