Не мислих, че ще пиша и аз тук, но ето.. имам нужда да споделя. Да споделя нещо, което ме мъчи вече много време. Става въпрос за любов разбира се. Любов, за която мислех, че има бъдеще, че е истинската, че е моята любов. След две години заблуди, надежди, мечти и стремеж към човека, който ми бе на сърцето, аз останах с разбито сърце и сама, без причина, за която да се боря да живея и да постигна нещо. Въпреки, че дори в началото си имахме нашите проблеми, аз бях напълно щастлива. През цялото време не съм искала нищо друго. Просто исках да съм с човека, когото обичам и да бъда щастлива. Но сега като се обърна назад и виждам колко наивна съм била. Та аз съм живяла в една нарисувана лъжа. Дори след като го осъзнах, аз продължавах да се надявам. Вярвах си, че нещата ще се променят и всичко ще бъде наред. Но буквално за няколко минути, като че света в който бях се срути и аз прогледнах всичко. Този, на когото държах толкова много падна в дъното на моя светоглед и то с пълно право.
Историята е такава, че се влюбих в човек, далече от мен. Вината си е изцяло моя. Не биваше да допускам това да се случи, нито да се привързвам толкова силно. Иска ми се, това да беше един сън и това да не се беше случвало. Но е късно. Със съжаления няма да си върна нищо. Разстоянието не ми пречеше до някъде. Може би, там е въпроса, че точно заради това разстояние, аз не успях да опозная добре човека и да видя какъв е лицемер. Питам се, дали би ме лъгал така в очите.. Какво говоря - правил го е! ...
Най-вероятно, това което четете в момента Ви се вижда скучно и си мислите "е, какво пък.. на кого не му се е случвало да му разбият сърцето?!" и до някъде сте прави. Живота си продължава с или без тази "любов". Очакват ме още много разочарования. Приемам го като един вид изпитание на живота и имам намерение да го преодолея!
На хората, които изпитват същото в момента ще кажа само да не се отказват. Това е то - живота! Често жесток и несправедлив, но както се пее в една известна песен "What goes around, goes around, goes around ... Comes all the way back around". Не спирай да живееш!
Автор: Александър Ненов
Историята е такава, че се влюбих в човек, далече от мен. Вината си е изцяло моя. Не биваше да допускам това да се случи, нито да се привързвам толкова силно. Иска ми се, това да беше един сън и това да не се беше случвало. Но е късно. Със съжаления няма да си върна нищо. Разстоянието не ми пречеше до някъде. Може би, там е въпроса, че точно заради това разстояние, аз не успях да опозная добре човека и да видя какъв е лицемер. Питам се, дали би ме лъгал така в очите.. Какво говоря - правил го е! ...
Най-вероятно, това което четете в момента Ви се вижда скучно и си мислите "е, какво пък.. на кого не му се е случвало да му разбият сърцето?!" и до някъде сте прави. Живота си продължава с или без тази "любов". Очакват ме още много разочарования. Приемам го като един вид изпитание на живота и имам намерение да го преодолея!
На хората, които изпитват същото в момента ще кажа само да не се отказват. Това е то - живота! Често жесток и несправедлив, но както се пее в една известна песен "What goes around, goes around, goes around ... Comes all the way back around". Не спирай да живееш!