И тъка,всеки даен с У обсъждахме Х,аз го заглеждах,но изведнъж почна и той мене да ме гледа/доста често/,държеше се мило, сараеше се да ме разсмива иииииии аз си втълпих че и той ме харесва./Боже като се приближи до мен направо експлодирвах/
Един ден помолих У да го пита дали ме харесва..............Той си замълчал и казал само ,че момичетата които го харесват-той отблъсквал с думи.Е мен не ме обиждаше за това продължих аз наивната да си вярвам ,че той ме харесва.Дойде свети валентин и аз му подарих подарък.Вече знаех,че знае ,че го харесвам защото всички други момчета знаеха/не знам от къде/.След някалко дена друго момче заяви на глас ,че аз харесвам Х .Той се държа отвратително сякаш съм му противна.Това много ме нарани и от тогава почнахме много да ес караме.Днес ние сме врагове и всеки път когато се опитвам да оправя нещата той ме отблъсва.Дори написах стихотворение в ,което да излея мъката си:
Аз нямам сили вече
от както тези думи изрече.
Ти все повече от мен се отдалечаваш,
но с прияни знаци ме утешаваш.
Страхувам се,че когато дойде новият ден,
ти от друга ще си запленен.
И аз ще те загубя за винаги!
И аз ще те загубя за винаги.
За да разсееш тези съмнения в главата ми...
ела и хвани ръката ми!
И нежни думи ми говори,
и в любов ми се Обясни!
Не знам защо не го правиш?!?
Може би от последствията те е страх?
Може би нямаш чуства към мен
и не тъгуваш от любов всеки ден
да,да.....може би причината е в това.
Но защо ми се усмихваш и ме гледаш така?
Аз те обичах безрезервно
и ти давах любовта си безвъзмерно!
Но ти разби моето сърце.
И сега аз те мразя!
Мразя те от любов,
обичам те от омраза!
А ти така подло ме заряза.
дори още тайно да те обичам...
НО ЛЮБОВТА МИ Е РАВНА НА ОМРАЗА!
И най-здравото сърце
се състои от полувинки две!
Те се допълват.
Така е и със знака ин-ян,
който от два цвята е обладан,
а и някой ден дано
и ние сме едно!
Чуството любов е много странно,
ту е тъжно,ту е тъй омайно!
То ти дава сили да живееш.
То те кара да копнееш.
То те натъжава,
но то те и утешава
То е твоя зов.
Това е чуството ЛЮБОВ!