Ела,намери ръката ми във тишината и я стисни силно,толкова силно  да разбера колко искаш да си с мен.
Прекарай пръсти през косата ми и ми кажи,че съм прекрасна,макар да не е така.
Придърпай ме към себе си и ме остави да послушам как сърцето ти бие...искам  да уловя ритъма...да го помня цял живот...да ме буди всяка сутрин от поредния кошмар.
Вдигни главата ми и нежно докосни със устни очите ми,които казват всичко без аз да говоря,които те молят да не ги забравиш.

Последен лъч от  залязващото слънце заслепи погледа ти за миг...,а този миг бе последен...
Оглеждаш се във тъмнината,но не виждаш нищо.Търсиш ме,викаш моето име,но само ехото ти отвръща.Не знаеш какво да правиш,нито  какво да мислиш.Изведнъж  чуваш писък и потегляш към звука, но уви!Този писък е на всякъде...не знаеш от къде идва...
Идва от една нощ,в която виках за теб,исках те и си мислех,че ще умра.
Усещаш дъжда по лицето си,не това са сълзите ми.
Сърцето ти  забива в ритъма,с който биеше,когато бях до теб ,а ума ти крещти „Няма я вече”.
Не знаеш какво да слушаш-виковете ми,сърцето си или ума си...оглеждаш се за помощ,но цари тъмнина.
Но виж,виж онази светлина отпред....сякаш се приближава...
О,не това е моят образ...чуваш ли какво ти казвам-НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ БЕЗ ТЕБ!!!
…Сега, аз  чувам сълзите ти,изгарят кожата ми,сякаш падат по мен.
Поглеждаш ме в очите запоследно,сърцето ти почти се пръсва от болка и ми казваш:
„И аз не мога без теб миличка”........и край.
Автор: Александър Ненов