Моята история започна миналата година.
Всичко започна една сутрин когато той се обърна към мен с думите „Казва се добро утро”.Пф тогава го видях за първи път.От тогава започнаха едни базици от негова страна и от неговите приятели.Супер много се дразнех,като го видех ми ставаше „лошо”.Докато един прекрасен ден не усетих онова чуство наречено любов.Направо откачих по него.Исках го повече от всякога и всеки друг,но незнам нещо ми пречеше да му кажа за чуствата ми.По нещата,които ми е казвал мога да съдя,че и аз не съм му била безразлична.То бяха закачки,погледи и усмивки.Всички ми казваха зарежи го,той не е за теб,той е по голям от теб(аз бях 9 клас).Но аз продължих да тичам след него,въпреки че знаех,че нищо няма да стане между нас.И така постепенно той спря да се занимава с мен и разбира се на мен ми стана мнооо гадно имх чуства към него.Тъкмо мислех да му кажа за чуствата ми към него и излезнахме ваканция,тръгнахме на практика и така и не му казах.Казвах си сега септември като почнем даслало ще му кажа.ОК.Почнахме но него все го нямаше.Но дойде деня в който го видях пак и просто неможах да му кажа...Започнах да излизам с други момчета с мисалта,че ще го забравя.Не даже обратното все повече и повече исках него.Лъжех себе си и другите момчета...Пред всички отричах,че го обичам,само сърцето знаеше,че още го искам.Помня и миналата година по тва време как се пръсках ме с вода и колко хубаво беше.Гадното в цялата история ,е че ние не си говорим,не се познава ме.Е знаем си имената,но не се поазнава ме лично.Вече втора година подир него тичам,за него питам,за него мечтая,но знам че няма да го имам.Той се превърна за мен в една невазможна и тайна любов.Сега излизам с едно момче,колкото мен е,но сърцето още иска ДРУГИЯ.Той вече ще се превърне в едно минало,в забранената любов.На скоро разбрах,че излиза с една дето немога да я понасям,супер мн. Се ядосах когато разбрах,но си казах това е момента да сложиш края.
Искам да кажа на всички не се страхувайте да споделяте чуствата си,направете го споделете ги докато е време.Ако тогава му бях казала сега сигурно щяхме да сме заедно,но уви него направих.Сега много съжалявам.
Автор: Александър Ненов
Всичко започна една сутрин когато той се обърна към мен с думите „Казва се добро утро”.Пф тогава го видях за първи път.От тогава започнаха едни базици от негова страна и от неговите приятели.Супер много се дразнех,като го видех ми ставаше „лошо”.Докато един прекрасен ден не усетих онова чуство наречено любов.Направо откачих по него.Исках го повече от всякога и всеки друг,но незнам нещо ми пречеше да му кажа за чуствата ми.По нещата,които ми е казвал мога да съдя,че и аз не съм му била безразлична.То бяха закачки,погледи и усмивки.Всички ми казваха зарежи го,той не е за теб,той е по голям от теб(аз бях 9 клас).Но аз продължих да тичам след него,въпреки че знаех,че нищо няма да стане между нас.И така постепенно той спря да се занимава с мен и разбира се на мен ми стана мнооо гадно имх чуства към него.Тъкмо мислех да му кажа за чуствата ми към него и излезнахме ваканция,тръгнахме на практика и така и не му казах.Казвах си сега септември като почнем даслало ще му кажа.ОК.Почнахме но него все го нямаше.Но дойде деня в който го видях пак и просто неможах да му кажа...Започнах да излизам с други момчета с мисалта,че ще го забравя.Не даже обратното все повече и повече исках него.Лъжех себе си и другите момчета...Пред всички отричах,че го обичам,само сърцето знаеше,че още го искам.Помня и миналата година по тва време как се пръсках ме с вода и колко хубаво беше.Гадното в цялата история ,е че ние не си говорим,не се познава ме.Е знаем си имената,но не се поазнава ме лично.Вече втора година подир него тичам,за него питам,за него мечтая,но знам че няма да го имам.Той се превърна за мен в една невазможна и тайна любов.Сега излизам с едно момче,колкото мен е,но сърцето още иска ДРУГИЯ.Той вече ще се превърне в едно минало,в забранената любов.На скоро разбрах,че излиза с една дето немога да я понасям,супер мн. Се ядосах когато разбрах,но си казах това е момента да сложиш края.
Искам да кажа на всички не се страхувайте да споделяте чуствата си,направете го споделете ги докато е време.Ако тогава му бях казала сега сигурно щяхме да сме заедно,но уви него направих.Сега много съжалявам.