Споделям своята лична история, която ме накара да разбера колко силна и съкрушаваща може да бъде любовта... Аз съм момче на 18 години, навърших ги скоро... Не бих казал, че живота ме е ощетил много... Имам достатъчно приятели, имам добри родители, имам кола дори и съм задоволен от всякъде. Не съм грозен, още по-малко - тъп, жените не ми се лепят чак толкова, но все пак проблемите няма как да ме заобиколят.
И така преди повече от година и половина след преживяна любовна криза се запознах с едно прекрасно същество, което някакси успя да ми грабне ума и да ме накара да се влюбя в него въпреки, че най-малко ми беше до любов. Това момиче се превърна във фикс-идея за мен... същевременно и аз за нея... Бяхме постоянно заедно, загубихме всичките си контакти с околния свят, дори родителите ни бяха пренебрегнати но и те не ни спираха..Дадох й всичко което имах..свалях и звезди, обгръщах я с любов,а парите,хвърлени по нея не искам да знам колко са защото всяка стотинка си заслужаваше щом провокираше усмивката й. И бяхме щастливи. Имали сме много караници, като аз не съм лесен характер, а тя е супер инато същество и някак си когато аз бърках тя не ми казваше къде е грешката ми, а пък аз правех точно обратното и тя все ми повтаряше, че я критикувам и че не я харесвам.
И така дойде лятото, решихме че трябва да работим, аз се хванах на работа, тя също...но се получи кофти ситуация - аз бях до 6:30, а тя от 6:00. И след като свършех, минавах през къщи, къпех се, преобличах се и докато ида при нея беше вече около 8. И аз скапан, тя пък на работа..беше гадно да гледаш как приятелката ти обслужва некфи дъртаци докато те си правят разни бъзици с нея...
И така постепенно започнахме да се караме ежедневно...това продължи около седмица, след което дойде нашият ден (датата на която бяхме тръгнали и си празнувахме всеки месец на този ден) и аз реших да не ида на работа. Отидох в тях..не ми се обърна никакво внимание..Тя си спеше..дори нямаше желание да ме гушне..Това което аз направих е просто една забележка и оттам тръгна всичко... Не искала да ме вижда... не можела да продължава така... не знам си какво си още, връчи си ми всички мои неща, които бяха в нея..каза ми че никога повече няма да е с мен и ме изгони.
И така..първите няколко дни се чувахме по телефона, но разговорите не бяха леки,щом всеки един от тях успяваше да ме насълзи, а тя ме нареждаше и ме правеше на нищо.. Не можех да разбера как ден преди това ми се обясняваше в любов а после твърдеше, че не знае какво чувства... Тази мисъл, че може да не ме обича вече ме убиваше ден след ден... Дори на работата си не бях продуктивен... Просто ако можеше е така някой да ме убие без пари веднага бих се навил... От момента в който я бях видял за последно беше минал почти месец... След което отново се видяхме по инициативата на най-добрия ми приятел, който явно искаше да оправи нещата. Изчаках я пред тях след работата й с надеждата да поговорим..Тя ме посрещна с думите "Няма какво да ти кажа..не искам да водя този разговор" Аз я помолих все пак и тя седна до мен..Разговорът всъщност беше монолог от моя страна... Докато приятелят ми седеше и гледаше от пейката отсреща, момичето което аз обичах и все още обичам до полуда седеше до мен и сякаш не ме чуваше... Той дойде при нас... Тя се разплака..каза "Аз съм го решила..Познаваш ме..щом го реша значи е така", след което си тръгна...
Не се сдържах..разплаках се..стана ми адски кофти и мъчно..щеше ми се нещо да зависеше от мен..Щеше ми се да ми повярва, че нещата ще си дойдат на мястото, че никога повече не бих я наранил и че давам всичко за нашата връзка.. Но тя не иска да ми даде шанс да й го докажа.. На другата сутрин и написах няколко смс-а..Бяха от сорта на "защо си толкова жестока с мен" и т.н. в следствие на което получих смс със съдържание "Не те обичам вече..Моля те остави ме да си живея живота спокойно"..Сигурно някой могат да си представят начина по който се почувствах като прочетох това..Веднага й се обадих..тя ме нареди и по телефона..каза колко добре и било без мен..аз я попитах истина ли е..и тя каза "Да" и затвори. И така аз ще продължавам да се боря за нея, докато времето ме разубеди...
Ако искате да публикуваме и вашата история - изпращайте всички лични истории от всякакво естество на e-mail coki@teenproblem.net . Ако пожелаете можем да запазим вашата анонимност.
Автор: Александър Ненов
И така преди повече от година и половина след преживяна любовна криза се запознах с едно прекрасно същество, което някакси успя да ми грабне ума и да ме накара да се влюбя в него въпреки, че най-малко ми беше до любов. Това момиче се превърна във фикс-идея за мен... същевременно и аз за нея... Бяхме постоянно заедно, загубихме всичките си контакти с околния свят, дори родителите ни бяха пренебрегнати но и те не ни спираха..Дадох й всичко което имах..свалях и звезди, обгръщах я с любов,а парите,хвърлени по нея не искам да знам колко са защото всяка стотинка си заслужаваше щом провокираше усмивката й. И бяхме щастливи. Имали сме много караници, като аз не съм лесен характер, а тя е супер инато същество и някак си когато аз бърках тя не ми казваше къде е грешката ми, а пък аз правех точно обратното и тя все ми повтаряше, че я критикувам и че не я харесвам.
И така дойде лятото, решихме че трябва да работим, аз се хванах на работа, тя също...но се получи кофти ситуация - аз бях до 6:30, а тя от 6:00. И след като свършех, минавах през къщи, къпех се, преобличах се и докато ида при нея беше вече около 8. И аз скапан, тя пък на работа..беше гадно да гледаш как приятелката ти обслужва некфи дъртаци докато те си правят разни бъзици с нея...
И така постепенно започнахме да се караме ежедневно...това продължи около седмица, след което дойде нашият ден (датата на която бяхме тръгнали и си празнувахме всеки месец на този ден) и аз реших да не ида на работа. Отидох в тях..не ми се обърна никакво внимание..Тя си спеше..дори нямаше желание да ме гушне..Това което аз направих е просто една забележка и оттам тръгна всичко... Не искала да ме вижда... не можела да продължава така... не знам си какво си още, връчи си ми всички мои неща, които бяха в нея..каза ми че никога повече няма да е с мен и ме изгони.
И така..първите няколко дни се чувахме по телефона, но разговорите не бяха леки,щом всеки един от тях успяваше да ме насълзи, а тя ме нареждаше и ме правеше на нищо.. Не можех да разбера как ден преди това ми се обясняваше в любов а после твърдеше, че не знае какво чувства... Тази мисъл, че може да не ме обича вече ме убиваше ден след ден... Дори на работата си не бях продуктивен... Просто ако можеше е така някой да ме убие без пари веднага бих се навил... От момента в който я бях видял за последно беше минал почти месец... След което отново се видяхме по инициативата на най-добрия ми приятел, който явно искаше да оправи нещата. Изчаках я пред тях след работата й с надеждата да поговорим..Тя ме посрещна с думите "Няма какво да ти кажа..не искам да водя този разговор" Аз я помолих все пак и тя седна до мен..Разговорът всъщност беше монолог от моя страна... Докато приятелят ми седеше и гледаше от пейката отсреща, момичето което аз обичах и все още обичам до полуда седеше до мен и сякаш не ме чуваше... Той дойде при нас... Тя се разплака..каза "Аз съм го решила..Познаваш ме..щом го реша значи е така", след което си тръгна...
Не се сдържах..разплаках се..стана ми адски кофти и мъчно..щеше ми се нещо да зависеше от мен..Щеше ми се да ми повярва, че нещата ще си дойдат на мястото, че никога повече не бих я наранил и че давам всичко за нашата връзка.. Но тя не иска да ми даде шанс да й го докажа.. На другата сутрин и написах няколко смс-а..Бяха от сорта на "защо си толкова жестока с мен" и т.н. в следствие на което получих смс със съдържание "Не те обичам вече..Моля те остави ме да си живея живота спокойно"..Сигурно някой могат да си представят начина по който се почувствах като прочетох това..Веднага й се обадих..тя ме нареди и по телефона..каза колко добре и било без мен..аз я попитах истина ли е..и тя каза "Да" и затвори. И така аз ще продължавам да се боря за нея, докато времето ме разубеди...
Ако искате да публикуваме и вашата история - изпращайте всички лични истории от всякакво естество на e-mail coki@teenproblem.net . Ако пожелаете можем да запазим вашата анонимност.