Лъжата (есе)

Споделяйки тази моя лична история, не искам да си мислите че съм леко момиче или нещо такова, просто обичам удоволствията. Имам един приятел на 28 години (Иван), с който се виждаме само да правим секс. Всичко си въвреше нормално, докато един ден той

2007-04-20 00:00:00
Споделяйки тази моя лична история, не искам да си мислите че съм леко момиче или нещо такова, просто обичам удоволствията. Имам един приятел на 28 години (Иван), с който се виждаме само да правим секс. Всичко си въвреше нормално, докато един ден той ми предложи да направим тройка с негов приятел, който не познавам. Аз мислих дълго време, но накрая се съгласих просто за да видя какво е.

Приятелят му беше сладур, докато правих секс с него и приятелят ми, много ми хареса, но нямахме време да си поговорим и да се опознаем. Един ден Иван(гаджето ми) ми се обади и ми каза, че приятелят му (Георги) иска пак да се види с мен да правим секс, но този път само двамата. Понеже ми харесваше се съгласих, но Иван ми каза, че не трябва да давам телефона си на Георги, нито лична информация за мен. Аз се срещнах с Георги правихме секс и осъзнах, че много ми харесва (не само в секса). Говорихме си много, опознахме се, той искаше да ходим на кафе, обаче аз му отказах (защото Иван ми каза да направя така).

След една седмица Иван пак ми се обади и ми каза, че Георги иска пак да правим секс. Сигурно 10 мин. ми е обяснявал, че не трябва да имам чувства, да не давам телефона си и т.н. Аз отидох на срещата, пак си говорихме, имаме много общи теми и ми беше страшно приятно в компанията му. Правихме секс, но този път беше различно, имам чувството, че той почна да се влюбва в мен, както и аз в него. Този път ми поиска телефона и аз не му го дадох. Стана ми много гадно като му отказах, направо ми идеше да се разплача, на него също му стана гадно и си помисли, че не го харесвам. Докато ме изпращаше до метрото видяхме падаща звезда и той ми каза, че ми пожелава да срещна човек, който много да ме обича и да държи на мен. Каза го с тъгa на очите. Когато влизах в метрото, той ме пита за последен път за телефона ми, обаче аз само го погледнах и тръгнах. Без да му кажа дори чао.

Имах чувството, че ако тръгна да казвам нещо ще се разплача. Знам, че няма да го видя повече, той си е помислил, че не искам и не вярвам пак да иска от Иван да се виждаме. Не можем да имаме връзка, а толкова искам... Не съм срещала човек който толкова да харесвам и с които толкова да си допадаме. Не знам какво да правя. По цял ден само плача... Автор: Александър Ненов

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация
SmileyFace33
преди 11 години

Лъжата Не го прави, не отивай при лъжата. Тя е нашата робиня, която ни заробва, ако й се усмихнеш. Не се усмихвай на лъжата, тя не заслужава това. Остави я да се стопи, в дъха на истината е смисълът на нашия живот. Не тичай след лъжата - не знаеш къде ще те отведе. А тя не обича да я водят други - само показва пътя с длан, с очи, с премислена дума... Лъжата, която тежи повече от истината, е нашето всекидневно ядене. Но ние нямаме нужда от него. По-лесно бихме живели на оная планета, която се нарича откровеност. Самотата не е дар божи, но се възпитава с много труд, постига се с майчинските ласки на лъжата. Не избирай този път за себе си. Тя е безумна - самотата на заблудата. Не искай котката да говори, не карай книгата да мълчи - и всичко ще бъде наред. Приеми истината... Но все пак, коя е тя? Знам едно - не познава насилието, обиците й отиват, само


ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия