Лицемерието

Преди година случайно се запознах с едно момиче и станахме много добри приятели. По едно странно стечение на обстоятелствата веднъж се оказахме сами в една спалня и тогава разбрах, че тя е била влюбена в мен. Чувствах се странно в началото, но с тече

Преди година случайно се запознах с едно момиче и станахме много добри приятели. По едно странно стечение на обстоятелствата веднъж се оказахме сами в една спалня и тогава разбрах, че тя е била влюбена в мен. Чувствах се странно в началото, но с течение на времето нещата между нас потръгнаха. Ходихме известно време, тя ме уважаваше страшно много, но аз се държах с нея по наистина детински начин. Може би просто не можех да повярвам, че това ми се случваше. За първи път се чувтвах така. Беше дяволски различно от всичко, което ми се е случвало досега. Бях истински влюбен, просто малко късно го осъзнах(вече бяхме скъсали).От тогава мина доста време(10 месеца и 3седмици), но все още знам, че я обичам.

Старая се да не мисля за това, знам, че си има друг, опитвам се да не ходя до тях всеки ден, но наистина ми е трудно. Накрая й се ядосах(тъпо, нали?), че не мога да мисля и живея без нея, и реших да отида на едно купонче и да спа с друго момиче. Мислех си, че ще се почувствам по-добре.

По дяволите, сега се чувствам като пълен боклук, просто не мога да проумея как можах да го направя. Оправдавам се пред себе си, че бях пийнал, но отново се чувствам отвратително...Знам кво ще кажете - Ебаси шматката, скъсал е с нея преди година и пак си вкарва някви паранои!.

Еми така си е, знам колко е глупав, може би наистина съм малко смахнат, но сега не мога да си го простя. Въпреки че не е никаква изневяра пред нея, знам, че и тя е спала с други(сигурен съм в това), но това като че ли е по-скоро изневяра пред самият мен.Не знам как да се оттърся от това. Не знам дали и някога наистина ще мога.

Но и не мога да й искам прошка за нещо, за което знам, че ще ми се изсмее. Не мога да повярвам, че ми се случва такова глупаво нещо, все пак цялата ситуация е доста объркана. Автор: Александър Ненов