Кой съм аз? (есе)

Има един универсален въпрос, който занимава умовете на всички хора, от пеленачета до старци, от началото на човешкия род до наши дни. Това е въпрос, до който опира всеки от нас, но никой не е успял да намери отговора: „Кой съм аз?”. От вр

Има един универсален въпрос, който занимава умовете на всички хора, от пеленачета до старци, от началото на човешкия род до наши дни. Това е въпрос, до който опира всеки от нас, но никой не е успял да намери отговора: „Кой съм аз?”. От време на време някой велик мислител или философ, който решава,  че е намерил решението, но веднага един, двама, трима други му доказват, че решението не е пълно, че нещо не е обяснено.
Това е така, защото отговорът на въпроса се крие в наи-дълбоките и потайни кътчета на човешкото съзнание. Личността на всеки се развива в ралични насоки в зависимост от житейския опит. В продължение на един човешки живот мислите, преживяванията и емоциите оставят трайни следи в съзнанието и подсъзнанито, като формират един сложен и практически неизмерим „аз” , който е загадка и за самите нас. В повечето случаи си мислим, че се познаваме, че контролираме телата, мислите и дори чувствата си, но всеки от нас зане, понякога сълбоко в себе си, че не познава своята собствена същност.
В действителност азът, като съвкупност от преживявания, мисли и чувства, контролира на практика целия ни живот. Преди да направим нещо, например да си купим весник, ние си мислим (примерно) : „Колко пари ми остнаха след киното?; Дали вместо това да не гледам новините?; Зощо пък да не реше кръстословицата?” След тези или  други подобни мисли ние решаваме какво да правим. В друг случай може да действаме, водени само от емоциите си, импулсивно. Може бис е питате: „Къде е аза, какво общо има той?” . Той стои зад всяко наше действие, мисул или емоция. Емоциите се оформят под влияние на предишни емоции. Мислите – под влияние на предишна мисал. Азът ни управлява и това е факт.
Кой съм аз? Случвало ли ви се е да си зададете този въпрос? На практика още с раждането си всеки получава привилегията да притежава свой собствен живот. Първите ни глътки въздух, първите ни стъпки, първите ни думи, с всяко едно от тези и много други ние все повече се отделяме, като независими личности, със свой собствени вивдания, ценности и морал. Автор: Александър Ненов