Кирилица и/ или латиница

Не е трудно да се забележи, че в днешно време децата общуват трудно с родителите си. Сега нещата, които ни вълнуват са много по-различни от нещата, които са вълнували предните поколения. Да бъдем честни - за повечето от нас в момента , сексът се оказ

Не е трудно да се забележи, че в днешно време децата общуват трудно с родителите си. Сега нещата, които ни вълнуват са много по-различни от нещата, които са вълнували предните поколения. Да бъдем честни - за повечето от нас в момента , сексът се оказва фикс идея. Дали под формата на сексуални желания, или на нещо друго, е въпрос на лична преценка и мотиви.
 
В шести клас нямаше за какво по-странно да си приказвам с майка си – т.е. не ме вълнуваха някакви такива любовни истории – кой ми скъсал сърцето, колко много съм го обичала и така нататък. Общо взето, скучна работа. Признавам, че може и в мен да е бил проблема , в смисъл по-късно да съм съзряла, защото като гледам сегашните момиченца на по 13 години и ми се струва, че са по-напред и от мен в материала. Както и да е...  В седми клас вече започнах да се интересувам кой кого. Искам да кажа, заглеждах по-големите батковци по коридорите на училище, усмихвах им се и т.н. Тогава започнаха и първите опити да разказвам на майка ми. В интерес на истината, за мен тя значи повече от родител. Тя е мой приятел, психолог, съученик.  Веднъж когато си седяхме след вечеря на масата само аз и тя, реших да и споделя малко от моите "тайни". 

Разбира се, през цялото време се хилих като олигофрен, понеже ме беше срам и накрая от цялата работа стана ясно само, че харесвам някакъв си там , който бил по-голям от мен. "Диалогът" приключи след около половин час, понеже на майка ми и писна да ме слуша как се хиля истерично и аз се почуствах обидена от невниманието и. Детска му работа...
 
В осми клас – нов клас, ново училище – гимназията – раят за всеки осмокласник. Ще попитате защо? Ами какички, батковци – фраш. Не можех да им се нагледам направо. Всека седмица си харесвах нов, естествено, нищо не се получаваше между нас; дори не знам дали някой от тези, които съм си "харесвала" е знаел името ми. Но...един ден се
влюбих...така да се каже..по детински, но пък си беше яко и по-различно от другите случаи. Той беше девети клас, аз осми. След като открих, че най-накрая съм намерила любовта на живота си, реших, че много съм пораснала и вече мога да кажа на мама. Не беше точно така, но все пак и разказах . Седнахме ние на масата – нашето семейно
"огнище", и започвам да и бъбря : "Мамо, трябва да ти кажа нещо. Харесах си едно момче от училище. Много е хубав, много е сладък (това беше любимото ми прилагателно по онова време). Кажи ми какво да правя?" Тя: Амиии ... (замислен поглед, забит право в календара на стената.) Разбери какви са интересите му и се научи да ги  споделяш с него." Няма какво да ви разказвам всичко, имате си майки – питайте ги. При мен нещата се получиха, с момчето "тръгнахме", разбира се, връзката ни продължи малко – 5 седмици, но за сметка на това беше интересно.

Сега, в девети клас, си споделям всичко с майка ми – от оценки до полови отношения (всякакви видове). Аз съм сигурна, че тя ми има пълно доверие, защото то се гради именно на базовия опит – искам да кажа, че ако не и споделях всичко от това, което ми се случва, нито щяхме да имаме здрава връзка майка-дете, нито щях да имам една прекрасна приятелка, готова да да се превъплати във всякаква роля, по всяко едно време.... Автор: Александър Ненов