Учебната 2006/2007 година свърши и,както предното лято,отново решихме да се разпишем по плажа или с други думи да отидем на моренце.Всеки се скъта и почна да работи или просто да спестява здраво.Аз трябваше да работя с братовчед ми на село,но понеже той пецака всичко не се получиха нещата.Точно тогава нашите ми поднесаха,че могат да ми дадат нужните пари и,че мога да си почивам вместо да се троша.Изведнъж,точно след 1 седмица от началото на ваканцията,с моята най-добра приятелка останахме сами в целия град(Ако започна да обяснявам за чувствата,които вече имах към нея ще се получи много интересна история,но ще отнеме ужасно много време,така че просто знайте,че бяхме неразделни и те нещата се случиха...Но не и бях казал).Така,аз се шашнах за чувствата си и реших да се махна от града с цел да не мисля за нея,евентуално да срещна някое момиче,пък и мястото,на което щях да отида,предлагаше много забавления(моето село).Истината е,че юли месец мина в лежане по полянки и пушене,пиене на биричка в двора под звездите,от време на време сериозни изкъртвания,1,2 зарибявки и т.н.В края на месеца се върнах в града защото и другите вече се бяха прибрали,а и трябваше да се организираме набързо и да заминаваме там,където не се спи много много...Осъзнах,че основната цел за изчезването ми е била несполучлива, но и вече не мислех да забравям чувствата си. На 30-ти юли рано сутринта вече бяхме част от гадния трафик към Бургас,а на обяд вече пиех бира и ядях пържени тиквички на едно барче в Равда.Колкото и много да се радвахме,че сме заедно с моята приятелка и колкото и да се уговаряхме за нещата, които ще правим заедно на морето,първите дни се държахме точно като котка и мишка,а по едно време дори не си обръщахме внимание.Аз просто се забавлявах,едно момиче ми се натискаше,а и си бях харесал една сръбкиня от съседния
лагер.В общи линии си правехме напук,и двамата бяхме наясно какво става и,че е магическо,но може би просто ни беше страх.Изведнъж дойде петата вечер,щяхме да ходим на Help в Несебър,а и останалата част от компанията също беше пристигнала.Аз се контех като за последно,а голяма част от останалите вече бяха седнали на изпънатата маса и си пийваха.Към 11 и нещо забелязах,че приятелката ми я няма и отидох до нейната стая.Там се скарахме много жестоко и то главно за глупости...Просто не искахме да си признаем защо сме си ядосани.След 20 минутен спор просто си казахме,че сме чакали толкова много време да сме заедно на морето,че е ужасно глупаво да разваляме всичко.От този момент нещата се промениха тотално.Аз забравих за всякакви други хора и просто се наслаждавах на това,че съм с нея.Заедно ходехме къде ли не,по дискотеките се лигавехме заедно(забравих да кажа,че след спора все пак отидохме на Help и останахме само двамата до сутринта,като след 3:30 пускаха само ретро музика,а ние сме големи фенове на точно такава музика).Без да се усетим бяхме минали през Santo,Lazur,че дори и La bomba,за което още си блъскам главата.Бяхме обиколили всички
романтични местенца,които знаех,бяхме спали заедно(на едно супер продънено легло) и тя беше успяла да предизвика болки в кръста ми
защото във водата,а и не само тогава,не слизаше от гърба ми...Колкото и да не искахме,дойде и последната вечер,а плановете на компанията бяха да сме на маса и да се напием така,че да не помним гадното свършване на целия сън.С приятелката ми поспахме малко преди да започне купонясването,а след това ядохме едни голяаааам пъпеш без
особено много прибори...Към 11 и нещо я виждах,че и е скучно(а преди това се бяхме разбрали по някое време да се преместим на плажа,който беше на 50 метра)и започнах да се опитвам да я развеселя,а в същото време се правех на ударен за плажа.Тя започна да ме прегръща и да се държи много приятно и следващото,което помня е,че мъкнехме чипс,сок и одеяла към плажа.Там прекарахме цялата нощ,гушнати и гледайки звездите...Беше невероятно(все още като се сетим и се ядосваме,че не се целунахме тогава за първи път,но след малко ще ви кажа и за този момент)На другия ден бяхме на плаж,после на ресторант,където похарчихме последните си пари и към 6 вечерта вече чакахме автобуса.На мен ми беше ужасно сдухано защото обичам морето,а и защото си мислех,че всичко се забравя с напускането на Равда...Август месец беше прекаран в големи разногласия със самия себе си относно чувствата ми,а в края вече и бях признал и бяхме решили да опитаме.Бях най-щастливия на тази планета,а и просто се виждаше,че сме един за друг.Първата целувка беше няколко дена след като и признах за чувствата си и тя беше отвърнала,признавайки същото,защото просто ни беше странно да се
целунем след като толкова време сме били приятели.Самото нещо се случи на покрива,където ходехме да гледаме звези почти всяка вечер...Беше перфектната целувка.Няма да я забравя!Няма да забравя това лято!...С моята приятелка все още сме приятели и вълшебството не свършва.То няма да свърши!
Автор: Александър Ненов
лагер.В общи линии си правехме напук,и двамата бяхме наясно какво става и,че е магическо,но може би просто ни беше страх.Изведнъж дойде петата вечер,щяхме да ходим на Help в Несебър,а и останалата част от компанията също беше пристигнала.Аз се контех като за последно,а голяма част от останалите вече бяха седнали на изпънатата маса и си пийваха.Към 11 и нещо забелязах,че приятелката ми я няма и отидох до нейната стая.Там се скарахме много жестоко и то главно за глупости...Просто не искахме да си признаем защо сме си ядосани.След 20 минутен спор просто си казахме,че сме чакали толкова много време да сме заедно на морето,че е ужасно глупаво да разваляме всичко.От този момент нещата се промениха тотално.Аз забравих за всякакви други хора и просто се наслаждавах на това,че съм с нея.Заедно ходехме къде ли не,по дискотеките се лигавехме заедно(забравих да кажа,че след спора все пак отидохме на Help и останахме само двамата до сутринта,като след 3:30 пускаха само ретро музика,а ние сме големи фенове на точно такава музика).Без да се усетим бяхме минали през Santo,Lazur,че дори и La bomba,за което още си блъскам главата.Бяхме обиколили всички
романтични местенца,които знаех,бяхме спали заедно(на едно супер продънено легло) и тя беше успяла да предизвика болки в кръста ми
защото във водата,а и не само тогава,не слизаше от гърба ми...Колкото и да не искахме,дойде и последната вечер,а плановете на компанията бяха да сме на маса и да се напием така,че да не помним гадното свършване на целия сън.С приятелката ми поспахме малко преди да започне купонясването,а след това ядохме едни голяаааам пъпеш без
особено много прибори...Към 11 и нещо я виждах,че и е скучно(а преди това се бяхме разбрали по някое време да се преместим на плажа,който беше на 50 метра)и започнах да се опитвам да я развеселя,а в същото време се правех на ударен за плажа.Тя започна да ме прегръща и да се държи много приятно и следващото,което помня е,че мъкнехме чипс,сок и одеяла към плажа.Там прекарахме цялата нощ,гушнати и гледайки звездите...Беше невероятно(все още като се сетим и се ядосваме,че не се целунахме тогава за първи път,но след малко ще ви кажа и за този момент)На другия ден бяхме на плаж,после на ресторант,където похарчихме последните си пари и към 6 вечерта вече чакахме автобуса.На мен ми беше ужасно сдухано защото обичам морето,а и защото си мислех,че всичко се забравя с напускането на Равда...Август месец беше прекаран в големи разногласия със самия себе си относно чувствата ми,а в края вече и бях признал и бяхме решили да опитаме.Бях най-щастливия на тази планета,а и просто се виждаше,че сме един за друг.Първата целувка беше няколко дена след като и признах за чувствата си и тя беше отвърнала,признавайки същото,защото просто ни беше странно да се
целунем след като толкова време сме били приятели.Самото нещо се случи на покрива,където ходехме да гледаме звези почти всяка вечер...Беше перфектната целувка.Няма да я забравя!Няма да забравя това лято!...С моята приятелка все още сме приятели и вълшебството не свършва.То няма да свърши!