Въпросите, които си задаваме

Както повечето хубави неща и тази история се развива на морето. Поморие по-точно. Когато се сваля момиче в този град едно от задължителните места за посещение е пристанището по време на залеза. Гледката е просто невероятна, защото от цялото черномо

Както повечето хубави неща и тази история се развива на морето. Поморие по-точно. Когато се сваля момиче в този град едно от задължителните места за посещение е пристанището по време на залеза. Гледката е просто невероятна, защото от цялото черноморие това е едно от малкото места където пред залязващото слънце се вижда море. Особено август месец гледката е божествена. Аз обичам традициите и поведох в тази посока моето ново руско изкушение. С нея се бяхме запознали преди седмица, но се оказа трудна за сваляне заради брат й, който постоянно се въртеше с нас. Най-после се оказахме сами, и предстоеше една прекрасна среща... или поне така си мислихме и двамата.

След като обиколихме романтичните местенца, хапнахме розов захарен памук, дойде време за пристанището. Отидохме на пристанището. За по-добра видимост и по-голяма романтика реших, че трябва да се покатерим по бетонната стена и да минем зад нея по скалите. Там хора не се виждат и чуват, няма лодки, има само двама влюбени, море и райска гледка. Понеже съм ходил там поне 1000 пъти (какво да правиш, съдба) стигнахме бързо. Спектакълът на слънцето продължи около 15 минути и ние го изгледахме със захлас. Още ме болят очите като си представя колко време сме гледали право в залязващото слънце. Слънцето вече го нямаше, ние се държахме за ръце и дойде време за кулминация още преди да се е стъмнило изцяло (до тогава имаше още около час и нещо).

Реших, че би било добре да се разходим по тетраполите. Това са едни бетонни фигури с 4 бедра. Обикновено се струпват по пристанища и вълноломи, за да разбиват вълните. Принципно са неудобни за ходене (защото не им е това предназначението) но ние с подскоци преминавахме от блок на блок над плискащите се под нас вълни. Спряхме отново да се полюбуваме на гледката когато реших, че е време за първата ни целувка. Приближих се до нея, целунах я. Беше страхотно но... тя се отпусна и се облегна на едно от рамената на тетрапола и аз я последвах, при което и тя започна да се плъзга, постепенно и аз и само след секунда двамата бяхме на около 3 метра под мястото, на което се целувахме, тя по гръб върху скалите, аз върху нея. Не знам колко време сме стояли така, но много скоро осъзнах, че положението ни е  много опасно. Не знаех дали нямахме счупвания, и дали не идват по-големи вълни, които можеха и да ни удавят и да ни забият със страшна сила в скалите около нас. Не помня как стана, но се измъкнахме. Бяхме мокри до кости. По ръцете и краката ни имаше охлузвания и рани, от които благодарение на водата течеше кръв все едно сме се клали.

Разбира се когато нещата се осират то те се осират тотално. Квартирата ми беше в другия край на града, и трябваше да минем през целия град, мокри, кървави, но и донякъде развеселени. След като се превързахме стана вече забавно. Всичките ни приятели питаха как точно е станало така, че и двамата имаме превръзки по ръцете? А когато им разказахме вече успяхме да видим ситуацията отстрани и искрено се забавлявахме :) Автор: Александър Ненов