Сълза отронена,
от всеки прогонена.
Душа наранена
за мъки родена

Безсмислен живот
и тежък хомот
Злочестна съдба
и силна тъгa

Но идва надежда,
във бяла одежда
и тихо нарежда,
че човек сам живота си подрежда

И аз продължавам
от себе си всичко да давам
А времето таи бързо тече,
детството ми да отвелече
Автор: Александър Ненов