Проектът  на Европейската  космическа агенция /ЕКА/ и НАСА,  СОХО /в превод: Обсерватория за наблюдаване на Слънцето и хелиосферата/,   е с  цел изучаване на вътрешната структура на Слънцето, неговата обширна атмосфера и  произхода на слънчевия вятър, потока от силно йонизиран газ, който се излъчва непрекъснато далеч извън пределите на слънчевата система. Първоначално е предвиден за двегодишна мисия, но впоследствие функционира над десет години. Апаратът е изстрелян на 2 декември 1995 година  на ракетата Атлас IIAS. Zапочва да функционира нормално през май 1996 г.

СОХО е съставен от два модула.  Сервизният модул заема по-малката част от апарата и се грижи за захранването, контрола на температурата, текущата позиция и телекомуникациите за целия космически кораб и слънчевите панели. Товарният модул се намира над сервизния и в него се помещават всички научни инструменти.

Космическият апарат се движи около Слънцето, бавно орбитиращ около първата точка  на Лагранж, където комбинираната гравитация на Земята и Слънцето задържа кораба на тази позиция.

Слънцето е изключително бурно. Яростните бури в неговата атмосфера са далеч по-големи от тези на Земята. СОХО е в позиция на 1,5 млн.км. от Слънцето откъм огряната от Слънцето страна на Земята, откъдето той непрекъснато наблюдава нашата звезда. Всеки ден СОХО изпраща изображения, от които учените изучават слънчевата природа и поведение. Данните от СОХО помагат на учените и да предсказват неблагоприятните космически бури, които въздействат на нашата планета.

СОХО е проект на международното сътрудничество между EKA и НАСА. От всичките дванадесет инструмента на апарата девет са дело на международни екипи, начело с европейски учени, и три инструмента от американски екипи. Повече от 500 учени в двадесет страни са ангажирани с работата с инструментите и научните програми. НАСА, която изстреля СОХО, отговаря за комуникациите и дневните ежедневни операции. След извеждането му в космоса през 1995 г. , СОХО трябваше да работи до 1998 г. , но заради неговия успех НАСА и EKA решиха до продължат неговата дейност .  Тази отсрочка позволява на учените, работещи със СОХО, да сравнят слънчевото поведение от 1996 г. ,   когато имаше малко слънчеви петна по неговата повърхност, и пикът на слънчевите петна през 2000 г.

Автор: Тони