На 25 октомври 1671 година е открит третият естествен спътник на Сатурн - Япет

На 25 октомври 1671 година е открит третият по големина естествен спътник на Сатурн -  Япет. Открива го астрономът Джовани Касини. Япет е известен с коренно различното си албедо  на водещото (спрямо орбиталното движение на спътника) и

На 25 октомври 1671 година е открит третият по големина естествен спътник на Сатурн -  Япет. Открива го астрономът Джовани Касини. Япет е известен с коренно различното си албедо  на водещото (спрямо орбиталното движение на спътника) и задното си полукълбо.

Япет носи името на един от титаните от древногръцката митология, а понякога е наричан и Сатурн 9.

Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива Тетида, Диона, Рея и Япет  с колективното име Звездите на Луи в чест на  френския крал Луи XIV.

Орбитата на Япет се отличава със своята сравнително голяма инклинация от 7° спрямо останалите големи спътници на Сатурн, както и с това, че неговата орбита е много по-отдалечена от планетата спрямо тези на Титан и Рея. В това отношение Япет е подобен на по-малките спътници с неправилна форма като Феба, който също има голяма инклинация и е на голямо разстояние от Сатурн, но има ретроградна орбита. Поради инклинацията на орбитата си Япет е единственият спътник, от който пръстените на Сатурн са добре видими; орбитите на повечето от останалите спътници са в равнината на пръстените и те биха изглеждали като тънка линия пресичаща диска на планетата.

Снимка на "нощното" полукълбо на Япет, заснето от апарата Касини, което е частично осветено с отразена от Сатурн светлина. Ниската плътност на спътника  сочи, че той е съставен предимно от лед с малки примеси от скали. Въпреки значителния си радиус, формата на спътника не е сферична. Части от повърхността са плоски и също така се наблюдава необичайно висок екваториален хребет. Заснемане на цялата повърхност на Япет тепърва предстои.

Повърхността на Япет е осеяна с множество кратери. Снимки от апарата Касини разкриват наличието на три големи кратера в тъмното полукълбо на спътника с диаметър над 350 км. Най-големият от тях е широк 500 км и по периметъра си имат откос с височина от 15 км.

През 17-ти век  Джовани Касини отбелязва,  че Япет е видим само от едната страна на Сатурн, но не и от другата, като правилно заключава, че едното полукълбо на спътника е значително по-тъмна от другата. Предположението се потвърждава от снимки на апарата Вояджър 2.

Водещото полукълбо на спътника има изключително ниско албедо с лек червено-кафяв оттенък, докато задното полукълбо има албедо  почти толкова ярко колкото, повърхността на Европа. Тъмното полукълбо е наречено Област на Касини.

Произхода на тъмния материал не е известен, но са предложени няколко теории обясняващи произхода му. Дебелината на материала е неизвестна; липсват светли кратери, които биха се образували вследствие на сблъсъци с метеорити, които биха разпръснали тъмния материал, и поради това се предполага, че съществува механизъм за обновяване на тъмната покривка.

Първоначалните наблюдения на  Вояджър 2 бяха осъществени на 22 август 1981 г.,   когато апаратъта се сближи на 966 000 км с Япет.

Тъмният материал е съставен от органични съедининения и е възможно да е бил принесен на повърхността на Япет от древни метеорити и комети.  Наземни наблюдения показват наличието на въглеродни и циано-съединения като въглероден цианид и полимери.
Според друга теория тъмният материал произхожда от Феб. Под действието на микрометеорити е възможно той да е бил разпръснат в околосатурнова орбита и оттам попаднал на повърхността на водещото полукълбо на Япет. След скорошни изследвания на Феб проведени от апарата Касини обаче бяха намерени доказателства против тази теория. Повърхността на Феб по състав е по-близка до задното полукълбо на Япет.

Екваториалният хребет на Япет е открит при наблюдения на апарата Касини-Хюйгенс на 31 декември 2004 година.  Установено е наличието на висок средно 13, широк 20 и простиращ се на 1300 км хребет. Някои части от хребета се издигат 20 км над заобикалящите ги равнини. Хребетът преминава почти точно през екватора на спътника. Хребетът е покрит с множество кратери, които издават ранното му формиране и за точно установяване на неговия произход са необходими повече наблюдения.

Автор: Тони