Поредният автоматичен космически апарат изстрелян от СССР на 2 юни 1983 година с цел изследване на повърхността на Венера от орбита посредством радар със синтетична апертура, е Венера 15. Използването на радар се налага от плътната и непрозрачна във видимия спектър атмосфера на планетата. Като конструкция апаратът е подобен на предишните апарати от поредицата.
Венера 15 влиза в орбита около Венера на 10 октомври 1983 година, като орбиталната равнина е под наклон от 4° спрямо тази на Венера 16. По този начин е възможно повторно изследване на дадено място от повърхността на планетата от двата апарата. Орбитата е с инклинация от приблизително 90° и с орбитален период от приблизително 24 часа. Периапсидата е с височина от ~1000 км, на 62° с.ш., а апоапсидата е на височина от
~65 000 км.
През юни 1984 година Венера се намира в горно съединение и това прави невъзможно изпращането на команди или получаването на данни от наземния контрол. Поради тази причина, орбитата на Венера 16 е коригирана на 20° с цел повторно изследване на областите за които данните са пропуснати поради горното съединение. В продължение на 8 месеца Венера 15 и 16 успяват да изследват релефа на около 25% от повърхността на Венера.
Венера 15 е идентичен спрямо Венера 16, и като цяло са сходни с орбиталните модули на Венера 9 и Венера 14. Общата маса на апарата е 4000 кг. Апаратът се състои от цилиндър с приблизителни размери от 5 м дължина и 0,6 м диаметър. Към цилиндъра е монтирана параболична антена с диаметър от 1,4 м, която бива използвана от радара със синтетична апертура. Налични са още една параболична антена с диаметър от 1 м използвана от радиоалтиметъра и една 2,6 м комуникационна антена.
Електрическата ос на радиоалтиметъра съвпада с геометричната ос на апарата, докато електрическата ос на радара със синтетична апертура е под наклон от 10 градуса. При изследване на повърхността алтиметърът е насочен към Центъра на планетата (под 90 градуса спрямо повърхността), докато радара със синтетична апертура е под 80 градуса спрямо повърхността. Апарата също включва резервоари с гориво и ракетни двигатели. Монтирани встрани от главния цилиндър са два слънчеви панела. В апаратурата на Венера 15 има още: инфрачервен спектрометър, детектор на космични лъчи(6 сензора), детектор за слънчевата плазма.
Автор: Тони
Венера 15 влиза в орбита около Венера на 10 октомври 1983 година, като орбиталната равнина е под наклон от 4° спрямо тази на Венера 16. По този начин е възможно повторно изследване на дадено място от повърхността на планетата от двата апарата. Орбитата е с инклинация от приблизително 90° и с орбитален период от приблизително 24 часа. Периапсидата е с височина от ~1000 км, на 62° с.ш., а апоапсидата е на височина от
~65 000 км.
През юни 1984 година Венера се намира в горно съединение и това прави невъзможно изпращането на команди или получаването на данни от наземния контрол. Поради тази причина, орбитата на Венера 16 е коригирана на 20° с цел повторно изследване на областите за които данните са пропуснати поради горното съединение. В продължение на 8 месеца Венера 15 и 16 успяват да изследват релефа на около 25% от повърхността на Венера.
Венера 15 е идентичен спрямо Венера 16, и като цяло са сходни с орбиталните модули на Венера 9 и Венера 14. Общата маса на апарата е 4000 кг. Апаратът се състои от цилиндър с приблизителни размери от 5 м дължина и 0,6 м диаметър. Към цилиндъра е монтирана параболична антена с диаметър от 1,4 м, която бива използвана от радара със синтетична апертура. Налични са още една параболична антена с диаметър от 1 м използвана от радиоалтиметъра и една 2,6 м комуникационна антена.
Електрическата ос на радиоалтиметъра съвпада с геометричната ос на апарата, докато електрическата ос на радара със синтетична апертура е под наклон от 10 градуса. При изследване на повърхността алтиметърът е насочен към Центъра на планетата (под 90 градуса спрямо повърхността), докато радара със синтетична апертура е под 80 градуса спрямо повърхността. Апарата също включва резервоари с гориво и ракетни двигатели. Монтирани встрани от главния цилиндър са два слънчеви панела. В апаратурата на Венера 15 има още: инфрачервен спектрометър, детектор на космични лъчи(6 сензора), детектор за слънчевата плазма.