Космическият апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна, Луна 3, с цел изследване на Луната, е първият апарат предал снимки от обратната страна на естествения спътник на Земята. Разкрит е планински терен, коренно различен от този на видимата страна на Луната, с налични две лунни морета - Маре Московрае / Морето на Москва/ и Маре Десидерии /Морето на сънищата/. За Морето на сънищата впоследствие е установено, че е съставено от по-малко море - Маре Ингении /Морето на изобретателността/, което е заобиколено с тъмни кратери.
Апаратът е изстрелян през 1959 г. Той има приблизително цилиндрична форма, като, вместо с основи, цилиндърът завършва с полукълба и изразен ръб в горната част на апарата. Размерите са приблизително 130 см дължина и 120 см диаметър в най-широката част, като в по-голямата си част апаратът е около 95 см в диаметър. Вътрешността е херметизирана и е под налягане от 0,23 атмосфери (23кРа). По външната повърхност на цилиндъра са монтирани слънчеви панели, захранващи батериите във вътрешността на апарата. По външната повърхност са монтирани и жалузи с цел контролиране на вътрешната температура, които се разтварят, когато тя надхвърли 25 градуса по Целзий. Камерите са монтирани в горната полусфера на апарата, където са монтирани четири антени, както и две в долната част.
Оборудването включва и микрометеоритен детектор и детектор на космични лъчи. В долната част на апарата се намира системата за поддръжка на ориентацията. На повърхността на апарата са монтирани клетки, следящи положението на Слънцето и Луната. На борда не са монтирани ракетни ускорители. Във вътрешността са поместени отсека за обработка и сканиране на филма на камерите, радиокомуникационната система, жироскопи , климатична система и батерии. Апаратът бива стабилизиран посредством въртене и е управляван директно от наземния контрол.
След запуска на ракетата-носител по траектория над северния полюс, двигателите на последната й ̀ степен са спрени от наземния контрол след достигане на необходимата скорост за пътуване към Луната. Мощността на сигнала, излъчван от апарата, е около 50% от очакваната. В началото на полета температурата във вътрешността се покачва и като предпазна мярка наземния контрол изключва част от оборудването и променя ориентацията на апарата. Мерките водят до намаляване на температурата от 40 на 30°C. На разстояние от 60 000 до 70 000 км от Луната стабилизиращото въртене е прекратено и апаратът преминава към стабилизация по трите оси. Долната му част е ориентирана в посока към Слънцето, което огрява обратната страна на Луната.
Апаратът преминава на 6200 км от повърхността на Луната в близост до южния ѝ полюс на 6 октомври 1959 година. На 7 октомври лунният детектор активира програмата за заснемане на обратната страна на Луната след достигането на подходяща осветеност от Слънцето. Първата снимка на обратната страна на Луната е заснета на разстояние от 63 500 км, а последната - 40 минути по-късно на разстояние 66 700 км. Направени са общо 29 снимки, покриващи 70% от обратната страна на Луната.
След приключване на заснемането стабилизиращото въртене е подновено. Траекторията на апарата го връща обратно към Земята, преминавайки над северния полюс на Луната. Първият опит за предаване на снимките към Земята е осъществен на 8 октомври, но е неуспешен поради слабият сигнал на апарата. Впоследствие са предадени 17 снимки със сравнително лошо качество, но с видими основни забележителности на терена. Последната снимка е предадена на 18 октомври и контактът с апарата е изгубен на 22 октомври след извършване на около 14 обиколки. По официални данни апаратът изгаря в земната атмосфера през периода март-април 1960 г. , но е възможно той да е останал на орбита значително по-дълго.
Автор: Тони
Апаратът е изстрелян през 1959 г. Той има приблизително цилиндрична форма, като, вместо с основи, цилиндърът завършва с полукълба и изразен ръб в горната част на апарата. Размерите са приблизително 130 см дължина и 120 см диаметър в най-широката част, като в по-голямата си част апаратът е около 95 см в диаметър. Вътрешността е херметизирана и е под налягане от 0,23 атмосфери (23кРа). По външната повърхност на цилиндъра са монтирани слънчеви панели, захранващи батериите във вътрешността на апарата. По външната повърхност са монтирани и жалузи с цел контролиране на вътрешната температура, които се разтварят, когато тя надхвърли 25 градуса по Целзий. Камерите са монтирани в горната полусфера на апарата, където са монтирани четири антени, както и две в долната част.
Оборудването включва и микрометеоритен детектор и детектор на космични лъчи. В долната част на апарата се намира системата за поддръжка на ориентацията. На повърхността на апарата са монтирани клетки, следящи положението на Слънцето и Луната. На борда не са монтирани ракетни ускорители. Във вътрешността са поместени отсека за обработка и сканиране на филма на камерите, радиокомуникационната система, жироскопи , климатична система и батерии. Апаратът бива стабилизиран посредством въртене и е управляван директно от наземния контрол.
След запуска на ракетата-носител по траектория над северния полюс, двигателите на последната й ̀ степен са спрени от наземния контрол след достигане на необходимата скорост за пътуване към Луната. Мощността на сигнала, излъчван от апарата, е около 50% от очакваната. В началото на полета температурата във вътрешността се покачва и като предпазна мярка наземния контрол изключва част от оборудването и променя ориентацията на апарата. Мерките водят до намаляване на температурата от 40 на 30°C. На разстояние от 60 000 до 70 000 км от Луната стабилизиращото въртене е прекратено и апаратът преминава към стабилизация по трите оси. Долната му част е ориентирана в посока към Слънцето, което огрява обратната страна на Луната.
Апаратът преминава на 6200 км от повърхността на Луната в близост до южния ѝ полюс на 6 октомври 1959 година. На 7 октомври лунният детектор активира програмата за заснемане на обратната страна на Луната след достигането на подходяща осветеност от Слънцето. Първата снимка на обратната страна на Луната е заснета на разстояние от 63 500 км, а последната - 40 минути по-късно на разстояние 66 700 км. Направени са общо 29 снимки, покриващи 70% от обратната страна на Луната.
След приключване на заснемането стабилизиращото въртене е подновено. Траекторията на апарата го връща обратно към Земята, преминавайки над северния полюс на Луната. Първият опит за предаване на снимките към Земята е осъществен на 8 октомври, но е неуспешен поради слабият сигнал на апарата. Впоследствие са предадени 17 снимки със сравнително лошо качество, но с видими основни забележителности на терена. Последната снимка е предадена на 18 октомври и контактът с апарата е изгубен на 22 октомври след извършване на около 14 обиколки. По официални данни апаратът изгаря в земната атмосфера през периода март-април 1960 г. , но е възможно той да е останал на орбита значително по-дълго.