Естественият спътник на Сатурн, Мимас, е открит през 1789 г. от известния астроном, Уилям Хершел. По диаметър Мимас е 20-тия най-голям спътник в Слънчевата система.
Спътникът носи името на един от сто и петдесетте гиганти със змеевидна опа
2011-09-17 18:58:38
Естественият спътник на Сатурн, Мимас, е открит през 1789 г. от известния астроном, Уилям Хершел. По диаметър Мимас е 20-тия най-голям спътник в Слънчевата система. Спътникът носи името на един от сто и петдесетте гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, син на Уран и на Гея. Като алтернатива се използва означението Сатурн 1.
„Мимас“ и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са предложени от сина на Уилям Хершел - Джон, през 1847 година в неговата публикация Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда.
Ниската плътност на Мимас от 1,17g/cm3 сочи, че той е съставен предимно от лед и сравнително малко количество скален материал. Поради приливните сили, на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид , като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.
Най-голямата забележителност на спътника е големият кратер Хершел с размери от 130 км в диаметър или почти 1/3 от диаметъра на Мимас. Кратерът има максимална дълбочина спрямо заобикалящия го терен от 10 км, стени високи 5 км и централни възвишения високи 6 км спрямо дъното на кратера. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 км в диаметър или голям колкото Канада. Ударът причинил кратера почти е разрушил Мима - разломи и пукнатини от ударната вълна са видни на обратната страна на спътника. Повърхността е осеяна с множество по-малки кратери с диаметър над 40 км, а в областта на южния полюс - с кратери над 20 км.
На повърхността се наблюдават много кратери и пропасти.
Мимас е заснеман няколко пъти от апарата Касини-Хюйгенс на различни разстояния, най-близкото от които на 63 000 км на 1 август 2005 г. Разширената мисия на космическия апарат ще включва няколко доближавания до спътника. Автор: Тони