Автоматичният космически апарат,  изстрелян от СССР на 14 септември  1978 година с цел изследване на Венера и междупланетното пространство, се нарича Венера 12.

Апаратът е изстрелян  4 дни след Венера 11,  отначало на близка околоземна орбита 205/177 км. Венера 11 и 12 имат еднаква конструкция. Спускаемият модул се отделя от орбиталния модул на 19 декември 1978 година  и навлиза в атмосферата на планетата на 21 декември 1978 г.  със скорост от 11,2 км/с. След последвало спускане в продължение на около час, апаратът каца на повърхността на планетата.

Данни към Земята биват предавани в продължение на 110 минути, след което апаратът излиза от обхвата на радарните станции.

Оборудването  на апарата включва устройства за измерване на температурата, осветеността и химическия състав на атмосферата. Един от бордните уреди регистрира светкавица. Налични са две цветни телевизионни камери, които,  обаче,  не проработват -   защитните капаци и на двете камери не се отварят. Анализаторът на повърхностен материал също не проработва. Резултатите от химичния състав на атмосферата показват високо съдържание на Ar36 спрямо Ar40, както и наличието на въглероден окис  на ниски височини.

Орбиталният модул е оборудван с детектори на слънчев вятър, йонни анализатори и два детектора на гама лъчи  -  един съветски и един френски. След отделянето на спускаемия апарат, модулът прелита на 34 00 км от Венера.

На 13 февруари 1979 година,  с помощта на съветско-френски ултравиолетов спектрометър е изследвана кометата Брадфийлд.  В това време Венера 12 е на разстояние 190 373 790 км от Земята
Автор: Тони