Aвтоматичният космически апарат, Венера 11, е изстрелят от СССР на 9 септември 1978 година с цел изследване на Венера.  Космическата сонда е с обща маса 4 715 кг. Първо е изведена на близка околоземна орбита 205/177 км. Оттам е насочена по траектория към Венера. Спускаемият модул се отделя от орбиталния модул на 23 декември 1975 година и навлиза в атмосферата на планетата на 25 декември 1975 година със скорост от 11,2 км.с.

След последвало спускане в продължение на около час, апаратът каца на повърхността. Данни към Земята биват предавани в продължение на 95 минути, след което апаратът излиза от обхвата на радарните станции.

Оборудването  на апарата включва устройства за измерване на температурата, осветеността и химическия състав на атмосферата. Един от бордните уреди регистрира светкавица.  Налични са две цветни телевизионни камери, които за съжаление не проработват-  защитните капаци и на двете камери не се отварят. Анализаторът на повръхностен материал също не проработва. Резултатите от химичния състав на атмосферата показват високо съдържание на Ar36 спрямо Ar40, както и наличието нa въглероден монооксид  на ниски височини.

Орбиталният модул е оборудван с детектори на слънчев вятър, йонни анализатори и два детектора на гама лъчи — един съветски и един френски. След отделянето на спускаемия апарат,автоматичната станция прелита на 35 000 км от Венера и преминава в хелиоцентрична орбита.
Автор: Тони