Aвтоматичният космически апарат Вояджър 1 изследва външните части на Слънчевата система. Изстрелян е на 5 септември 1977 година и към 2005 г. e все още функциониращ, макар и с намалени възможности.
Апаратът е най-отдалеченият обект създаден от човека на разстояние повече от 16 605 млрд. км от Слънцето и се счита, че е навлязъл в хелиопаузата. След достигане на втора космическа скорост спрямо Слънцето, Вояджър 1 се намира на хиперболична траектория. Заедно с Пионер 10, Пионер 11 и Вояджър 2, апаратът е един от четирите междузвездни апарати.
Основните цели на мисията са изследване на планетите Юпиер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Текущите му цели са свързани с установяване на границите на хелопаузата и измервания на слънчевия вятър в междузвездното пространство.
Счита се, че генераторите на електрическа енергия на борда на апарата ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2020 г.
Вояджър 1 първоначално е планиран като Маринър 11, продължение на програмата Маринър. Конструиран е специално с цел използване на гравитационните полета на газовите гиганти за ускоряване до скорост, достатъчна за напускане на Слънчевата система. В края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия.
Всъщност, Вояджър 1 е изстрелян малко след Вояджър 2. Въпреки че е изстрелян втори, Вояджър 1 следва по-бърза траектория и достига до Юпитер и Сатурн преди Вояджър 2.
Вояджър 1 започва наблюдения на Юпитер през януари 1979 година, като се сближава максимално с планетата на 5 март 1979 година, преминавайки на разстояние от 349 000 км от центъра на планетата. В продължение на 48 часа са заснети множество спътници, пръстени, магнитни полета и радиационни пояси около Юпитер. Вояджър 1 предава уникални снимки на Юпитер и спътниците му.. За пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто с висока разделителна способност. Наблюденията приключват през април същата година.
Важно откритие на двата апарата Вояджър е наличието на действащи вулкани на Йо, които не са забелязани при наблюдения от Земята и при прелитането на апаратите Пионер 10 и 11 около спътника.
Гравитационното ускоряване чрез Юпитер е успешно и апаратът посещава Сатурн през ноември 1980 година, преминавайки на 124 000 км от горните слоеве на атмосферата на планетата на 12 ноември 1980 година. Апаратът прелита близо до спътниците Титан, Рея и Мимас. Открити са сложни структури в пръстените на планетата. Изследвана е атмосферата на Сатурн и неговия спътник Титан. Траекторията на апарата е променена специално с цел изследване на гъстата атмосфера на Титан, като по този начин Вояджър 1 напуска еклиптиката и прекратява планетните изследвания.
Счита се, че Вояджър 1 и 2 разполагат с достатъчно енергия за осъществяване на комуникации и функциониране на част от инструментите до 2020 година.
Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на хелиопаузата.
Учени от Университета Джон Хопкинс към катедрата по приложна физика считат, че Вояджър е преминал през граничния шок през февруари 2003 година. Други учени обаче остават скептични относно това откритие.
На 25 март 2005 г. д-р Ед Стоун на събрание на Американския геофизичен съюз представя убедителни доказателства в полза на теория според която апаратът е пресякъл граничния шок през декември 2004 г.
Вероятно ще бъдат необходими месеци преди въпросът да бъде напълно разрешен, но според изявление на НАСА, научният консенсус е, че Вояджър 1 се намира в слънчевата обвивка. Учените предполагат, че апаратът ще достигне хелиопауза някъде към 2015 г.
Към 29 Май 2011 г. Вояджър 1 се намира на 17,413 милиарда км (116.34 АЕ) от Слънцето, като се отдалечава със скорост от 17,06 км/с/ (3,6 АЕ/година) или 10% по-бързо от Вояджър 2.
Автор: Тони
Апаратът е най-отдалеченият обект създаден от човека на разстояние повече от 16 605 млрд. км от Слънцето и се счита, че е навлязъл в хелиопаузата. След достигане на втора космическа скорост спрямо Слънцето, Вояджър 1 се намира на хиперболична траектория. Заедно с Пионер 10, Пионер 11 и Вояджър 2, апаратът е един от четирите междузвездни апарати.
Основните цели на мисията са изследване на планетите Юпиер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Текущите му цели са свързани с установяване на границите на хелопаузата и измервания на слънчевия вятър в междузвездното пространство.
Счита се, че генераторите на електрическа енергия на борда на апарата ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2020 г.
Вояджър 1 първоначално е планиран като Маринър 11, продължение на програмата Маринър. Конструиран е специално с цел използване на гравитационните полета на газовите гиганти за ускоряване до скорост, достатъчна за напускане на Слънчевата система. В края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия.
Всъщност, Вояджър 1 е изстрелян малко след Вояджър 2. Въпреки че е изстрелян втори, Вояджър 1 следва по-бърза траектория и достига до Юпитер и Сатурн преди Вояджър 2.
Вояджър 1 започва наблюдения на Юпитер през януари 1979 година, като се сближава максимално с планетата на 5 март 1979 година, преминавайки на разстояние от 349 000 км от центъра на планетата. В продължение на 48 часа са заснети множество спътници, пръстени, магнитни полета и радиационни пояси около Юпитер. Вояджър 1 предава уникални снимки на Юпитер и спътниците му.. За пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто с висока разделителна способност. Наблюденията приключват през април същата година.
Важно откритие на двата апарата Вояджър е наличието на действащи вулкани на Йо, които не са забелязани при наблюдения от Земята и при прелитането на апаратите Пионер 10 и 11 около спътника.
Гравитационното ускоряване чрез Юпитер е успешно и апаратът посещава Сатурн през ноември 1980 година, преминавайки на 124 000 км от горните слоеве на атмосферата на планетата на 12 ноември 1980 година. Апаратът прелита близо до спътниците Титан, Рея и Мимас. Открити са сложни структури в пръстените на планетата. Изследвана е атмосферата на Сатурн и неговия спътник Титан. Траекторията на апарата е променена специално с цел изследване на гъстата атмосфера на Титан, като по този начин Вояджър 1 напуска еклиптиката и прекратява планетните изследвания.
Счита се, че Вояджър 1 и 2 разполагат с достатъчно енергия за осъществяване на комуникации и функциониране на част от инструментите до 2020 година.
Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на хелиопаузата.
Учени от Университета Джон Хопкинс към катедрата по приложна физика считат, че Вояджър е преминал през граничния шок през февруари 2003 година. Други учени обаче остават скептични относно това откритие.
На 25 март 2005 г. д-р Ед Стоун на събрание на Американския геофизичен съюз представя убедителни доказателства в полза на теория според която апаратът е пресякъл граничния шок през декември 2004 г.
Вероятно ще бъдат необходими месеци преди въпросът да бъде напълно разрешен, но според изявление на НАСА, научният консенсус е, че Вояджър 1 се намира в слънчевата обвивка. Учените предполагат, че апаратът ще достигне хелиопауза някъде към 2015 г.
Към 29 Май 2011 г. Вояджър 1 се намира на 17,413 милиарда км (116.34 АЕ) от Слънцето, като се отдалечава със скорост от 17,06 км/с/ (3,6 АЕ/година) или 10% по-бързо от Вояджър 2.