Aмериканската автоматична космическа сонда към Wenera, marinyr 2, стартира на 27 август 1962 г. и е първият успешен космически кораб от програмата на НАСА ‘Маринър’. Маринър 2 е опростена версия на Блок 1 от програмата Рейнджър и точно копие на Маринър 1. Мисиите на апаратите Маринър 1 и 2 заедно понякога са познати като мисии Маринър Р.
Апаратът е с маса 203 кг. Оборудван е с научна апаратура за измерване на магнитното поле, на инфрачервеното и микровълново излъчване, за регистриране на високоенергийни частици и метеоритен прах. Сондата няма фотокамери.
На 14 декември 1962 г. апаратът преминава на разстояние 34 700 км от Венера ставайки първата космическа сонда осъществила успешно среща с планета. Маринър-2 предава данни потвърждаващи теорията за изключително горещата атмосфера на планетата, открива, че Венера няма магнитно поле, измерва скоростта на въртене на планетата около нейната ос. Маринър 2 става първият космически кораб, извършил директно измерване на слънчевия вятър, а също така измерил количеството космически прах.
В началото на януари 1963 г. връзката със станцията е прекратена.
Автор: Тони
Апаратът е с маса 203 кг. Оборудван е с научна апаратура за измерване на магнитното поле, на инфрачервеното и микровълново излъчване, за регистриране на високоенергийни частици и метеоритен прах. Сондата няма фотокамери.
На 14 декември 1962 г. апаратът преминава на разстояние 34 700 км от Венера ставайки първата космическа сонда осъществила успешно среща с планета. Маринър-2 предава данни потвърждаващи теорията за изключително горещата атмосфера на планетата, открива, че Венера няма магнитно поле, измерва скоростта на въртене на планетата около нейната ос. Маринър 2 става първият космически кораб, извършил директно измерване на слънчевия вятър, а също така измерил количеството космически прах.
В началото на януари 1963 г. връзката със станцията е прекратена.