Първата космическа програма на НАСА за изпращане на космически апарати на Марс е програмата ‘Викинг’. Апаратите Викинг 1 и Викинг 2 са изстреляни през 1975 и 1976 година . Те са създадени именно за подробното изучаване на Марс. Всеки от космическите апарати е съставен от два модула: един, който е на орбита около планетата, и друг който се спуска на повърхността. Орбиталните апарати изследват планетата от орбита и изпращат хиляди снимки. Спускаемите модули са може би най-дълго съхранилите се активни лаборатории на повърхността на друга планета, далеч надхвърлили продължителността на живот, първоначално определен на шест месеца. Първият апарат събира информация за марсианската среда в продължение на повече от шест години, а вторият – четири.
На спускаемия апарат са монтирани научни уреди за изследване както в участъка на спускане в атмосферата на Марс, така и след кацането на повърхността на планетата. При спускането се измерват атмосферното налягане и температура, определя се газовия състав на атмосферата (с помощта на мас-спектрометъра), регистрират се йони и електрони в марсианската йоносфера. Освен това се определя профилът на плътността на атмосферата. За изследване повърхността на Марс се използват: две фототелевизионни камери и уреди за метеорологични изследвания, измерващи налягане, температура, скорост и посока на вятъра на повърхността; сеизмометър и газов хроматограф в съчетание с мас-спектрометър за определяне по молекулното тегло на органичните вещества, влизащи в състава на пробите от грунда, а също за анализ на проби от атмосферни газове; рентгенов флуоресцентен спектрометър за идентифициране на неорганични вещества, влизащи в състава на пробите от грунда; апаратура за търсене на живот в пробите от грунда по такива признаци, като фотосинтеза, обмен на веществата и газообмен.
За изследване на пробите грунд от последните три апарата се използва загребващо устройство монтирано на триметрова щанга и снабдено с дълбаещо устройство за изкопаване на траншеи. То позволява да се определят механичните качества на грунда, а чрез монтираните в него магнити да се събират частици от материали с магнитни свойства и последващото им заснемане с използване на оптично увеличение.
«Викингите» първи предават от повърхността на Марс цветни фотографии с високо качество. На тях се вижда пустинна местност с червеникава почва, осеяна с камъни. Небето е розово заради светлината, отразена от червените прашни частици в атмосферата.
Основни елементи в почвата, по данни от рентгено-флуоресцентния спектрометър на «Викингите», са силиций (13—15 %), желязо (12—16 %), калций (3—8 %), алуминий (2—7 %), титан (0,5—2 %).
Двата апарата вземат образци почва за анализ за наличие на живи организми. Резултатите са крайно неочаквани — изявена относително висока химична активност на грунда, но еднозначни следи от живи микроорганизми така и не са открити.
Експериментът по газообмен е показал 15-кратно превишение на отделения кислород в сравнение с очаквания. Всички известни на науката земни форми на живот се нуждаят от определено време за растеж и възпроизвеждане. Затова и наблюдаваното явление се обяснява с чисто химични реакции във веществото на богатата на желязо почва. По втория експеримент проби са пускани в съд с питателен бульон, в който има радиоактивни атоми. Анализатор засича отделяните газове и открива увеличение на въглеродния двуокис, почти същото като при анализ на биологично активни образци земна почва. Но скоро и в този уред отчетеното ниво спада почти до нулата.
В трети експеримент се регистрира поглъщането на изотопа въглерод-14 от предполагаемите органични вещества в марсианския грунд. Марсиански въглероден двуокис с въглерод-12 се заменя с радиоактивния въглерод-14, грундът се осветява със светлина, подобна на слънчевата. В земни условия микроорганизмите добре усвояват въглеродния двуокис. След това пробата от грунда е нагрята за да се открие усвояване на радиоактивен въглерод-14. На Марс този експеримент дава нееднозначен резултат. Въглеродът ту се усвоявал,ту пък-не.
Освен това, се провежда експеримент за откриване на органични вещества (не непременно под форма на живот), което дава като цяло отрицателен резултат.
Основният извод, който може да се направи от резултатите на тези експерименти: или количеството микроорганизми в местата на кацане на «Викингите» е нищожно малко, или тях ги няма въобще. Аналогични експерименти в пустинни местности на Земята еднозначно показват наличие на живот.
Орбиталните модули откриват геологични образувания, много напомнящи следи от водна ерозия, приличащи на корита от пресъхнали реки. Спускаемите апарати в продължение на няколко години провеждат наблюдения, дали множество ценни сведения за марсианския климат.
Автор: Тони
На спускаемия апарат са монтирани научни уреди за изследване както в участъка на спускане в атмосферата на Марс, така и след кацането на повърхността на планетата. При спускането се измерват атмосферното налягане и температура, определя се газовия състав на атмосферата (с помощта на мас-спектрометъра), регистрират се йони и електрони в марсианската йоносфера. Освен това се определя профилът на плътността на атмосферата. За изследване повърхността на Марс се използват: две фототелевизионни камери и уреди за метеорологични изследвания, измерващи налягане, температура, скорост и посока на вятъра на повърхността; сеизмометър и газов хроматограф в съчетание с мас-спектрометър за определяне по молекулното тегло на органичните вещества, влизащи в състава на пробите от грунда, а също за анализ на проби от атмосферни газове; рентгенов флуоресцентен спектрометър за идентифициране на неорганични вещества, влизащи в състава на пробите от грунда; апаратура за търсене на живот в пробите от грунда по такива признаци, като фотосинтеза, обмен на веществата и газообмен.
За изследване на пробите грунд от последните три апарата се използва загребващо устройство монтирано на триметрова щанга и снабдено с дълбаещо устройство за изкопаване на траншеи. То позволява да се определят механичните качества на грунда, а чрез монтираните в него магнити да се събират частици от материали с магнитни свойства и последващото им заснемане с използване на оптично увеличение.
«Викингите» първи предават от повърхността на Марс цветни фотографии с високо качество. На тях се вижда пустинна местност с червеникава почва, осеяна с камъни. Небето е розово заради светлината, отразена от червените прашни частици в атмосферата.
Основни елементи в почвата, по данни от рентгено-флуоресцентния спектрометър на «Викингите», са силиций (13—15 %), желязо (12—16 %), калций (3—8 %), алуминий (2—7 %), титан (0,5—2 %).
Двата апарата вземат образци почва за анализ за наличие на живи организми. Резултатите са крайно неочаквани — изявена относително висока химична активност на грунда, но еднозначни следи от живи микроорганизми така и не са открити.
Експериментът по газообмен е показал 15-кратно превишение на отделения кислород в сравнение с очаквания. Всички известни на науката земни форми на живот се нуждаят от определено време за растеж и възпроизвеждане. Затова и наблюдаваното явление се обяснява с чисто химични реакции във веществото на богатата на желязо почва. По втория експеримент проби са пускани в съд с питателен бульон, в който има радиоактивни атоми. Анализатор засича отделяните газове и открива увеличение на въглеродния двуокис, почти същото като при анализ на биологично активни образци земна почва. Но скоро и в този уред отчетеното ниво спада почти до нулата.
В трети експеримент се регистрира поглъщането на изотопа въглерод-14 от предполагаемите органични вещества в марсианския грунд. Марсиански въглероден двуокис с въглерод-12 се заменя с радиоактивния въглерод-14, грундът се осветява със светлина, подобна на слънчевата. В земни условия микроорганизмите добре усвояват въглеродния двуокис. След това пробата от грунда е нагрята за да се открие усвояване на радиоактивен въглерод-14. На Марс този експеримент дава нееднозначен резултат. Въглеродът ту се усвоявал,ту пък-не.
Освен това, се провежда експеримент за откриване на органични вещества (не непременно под форма на живот), което дава като цяло отрицателен резултат.
Основният извод, който може да се направи от резултатите на тези експерименти: или количеството микроорганизми в местата на кацане на «Викингите» е нищожно малко, или тях ги няма въобще. Аналогични експерименти в пустинни местности на Земята еднозначно показват наличие на живот.
Орбиталните модули откриват геологични образувания, много напомнящи следи от водна ерозия, приличащи на корита от пресъхнали реки. Спускаемите апарати в продължение на няколко години провеждат наблюдения, дали множество ценни сведения за марсианския климат.