Четвъртият космически апарат от програмата Маринър и първият извършил успешно прелитане около Марс, е Маринър 4. Той е направил първата снимка на марсианската повърхност. Апаратът е конструиран за извършването на близки наблюдения на планетата и пращането им на Земята. Други цели на мисията са измервания на частиците и полето в междупланетното пространство в близост до Марс.
Маринър 4 има осмоъгълна магнезиева основа, с дължина 1 270 мм по диагонал и 457 мм висока. Четири Слънчеви панела са прикачени към конструкцията с дължина 6,88 м от единия до другия край на апарата. На върхът на Маринър 4 има антена с дължина 1 168 мм. До нея е разположена друга, действаща във всички посоки с височина 2 235 мм.
Цялостната височнина на апарата е 2,89 м . Отдолу в центъра на конструкцията е монтирана телевизионна камера. В осмоъгълният апарат се помества електронно оборудване, двигателна система и запаси от гориво за контрол на височината. Повечето научни инструменти са монтирани външно. Освен камерата това са магнитометър, детектор на прах, телескоп за космически лъчения, детектор за следи от радиация, сонда за слънчева плазма и гайгеров брояч.
След 7 и половина месечно пътешествие включващо една маневра по пътя на 5 декември 1964 г., космическият апарат достига Марс на 14-15 юли 1965 г. Апаратът прелита на 9846 км от планетата и прави множество снимки на повърхността и. Снимките направени от апарата са съхранени в лентата на борда на Маринър. На 15 юли Маринър 4 преминава отвъд Марс и радиосигналът прекъсва. Препращането на снимките започва 8,5 часа след подновяването на сигнала и продължава до 3 август. Всички снимки са пратени по два пъти, за да е сигурно, че част от информацията не е повредена или загубена.
През късната 1967 г. е възобновено получаването на информация от Маринър 4. Детекторът за космически прах засича 17 удара в продължение на 15 минути на 15 септември, очевидно в резултат от микрометеороиден рояк, който временно променя височината на апарата и вероятно поврежда слабо топлинния щит. По-късно се предполага, че апаратът може би е прелетял близо до раздробеното ядро на кометата D/1895 Q1 или около нейни остатъци на разстояние около 20 милиона километра.
Обемът на информацията получена от мисията е 5,2 млн. байта. Всички експерименти са извършени успешно, с изключение на йонизационната камера/гайгеров брояч, които се провалят през февруари 1965 г. и експеримента със сондата за измерване на плазмата, който се проваля заради повреда на резистор на 6 декември 1964 г.
Изпратените снимки показват лунопобен терен осеян с кратери (по-късните мисии до Марс показват, че този регион не е типичен за планетата, а само за древния участък заснет от Маринър 4). Космическата сонда установвява, че плътността на марсианската атмосфера не превишава 1% от земната, а по химичен състав се състои основно от въглероден диоксид. Атмосферното налягане на повърхността е от 4,1 до 7,0 mbar (от 410 до 700 паскала) и дневните температури са около -100 градуса по Целзий. Не е засечено магнитно поле.
Снимките на осеяната от кратери повърхност и тънката атмосфера, показващи, че Марс е една относително неактивна планета, открита към „жестокостта“ на космоса, попарват надеждите за откриване на интелигентен живот на Марс - нещо, за което до този момент е било обект на спекулации от векове. Резултатите от полета водят до заключението, че ако на планетата има някакви форми на живот, те ще са по-малки и по-прости. Снимките направени от апарата са и последният пирон в ковчега на твърденията за наличието на ‘канали на Марс’, каквито някои астрономи от края на XIX и началото на XX век твърдят, че са наблюдавали.
Автор: Тони
Маринър 4 има осмоъгълна магнезиева основа, с дължина 1 270 мм по диагонал и 457 мм висока. Четири Слънчеви панела са прикачени към конструкцията с дължина 6,88 м от единия до другия край на апарата. На върхът на Маринър 4 има антена с дължина 1 168 мм. До нея е разположена друга, действаща във всички посоки с височина 2 235 мм.
Цялостната височнина на апарата е 2,89 м . Отдолу в центъра на конструкцията е монтирана телевизионна камера. В осмоъгълният апарат се помества електронно оборудване, двигателна система и запаси от гориво за контрол на височината. Повечето научни инструменти са монтирани външно. Освен камерата това са магнитометър, детектор на прах, телескоп за космически лъчения, детектор за следи от радиация, сонда за слънчева плазма и гайгеров брояч.
След 7 и половина месечно пътешествие включващо една маневра по пътя на 5 декември 1964 г., космическият апарат достига Марс на 14-15 юли 1965 г. Апаратът прелита на 9846 км от планетата и прави множество снимки на повърхността и. Снимките направени от апарата са съхранени в лентата на борда на Маринър. На 15 юли Маринър 4 преминава отвъд Марс и радиосигналът прекъсва. Препращането на снимките започва 8,5 часа след подновяването на сигнала и продължава до 3 август. Всички снимки са пратени по два пъти, за да е сигурно, че част от информацията не е повредена или загубена.
През късната 1967 г. е възобновено получаването на информация от Маринър 4. Детекторът за космически прах засича 17 удара в продължение на 15 минути на 15 септември, очевидно в резултат от микрометеороиден рояк, който временно променя височината на апарата и вероятно поврежда слабо топлинния щит. По-късно се предполага, че апаратът може би е прелетял близо до раздробеното ядро на кометата D/1895 Q1 или около нейни остатъци на разстояние около 20 милиона километра.
Обемът на информацията получена от мисията е 5,2 млн. байта. Всички експерименти са извършени успешно, с изключение на йонизационната камера/гайгеров брояч, които се провалят през февруари 1965 г. и експеримента със сондата за измерване на плазмата, който се проваля заради повреда на резистор на 6 декември 1964 г.
Изпратените снимки показват лунопобен терен осеян с кратери (по-късните мисии до Марс показват, че този регион не е типичен за планетата, а само за древния участък заснет от Маринър 4). Космическата сонда установвява, че плътността на марсианската атмосфера не превишава 1% от земната, а по химичен състав се състои основно от въглероден диоксид. Атмосферното налягане на повърхността е от 4,1 до 7,0 mbar (от 410 до 700 паскала) и дневните температури са около -100 градуса по Целзий. Не е засечено магнитно поле.
Снимките на осеяната от кратери повърхност и тънката атмосфера, показващи, че Марс е една относително неактивна планета, открита към „жестокостта“ на космоса, попарват надеждите за откриване на интелигентен живот на Марс - нещо, за което до този момент е било обект на спекулации от векове. Резултатите от полета водят до заключението, че ако на планетата има някакви форми на живот, те ще са по-малки и по-прости. Снимките направени от апарата са и последният пирон в ковчега на твърденията за наличието на ‘канали на Марс’, каквито някои астрономи от края на XIX и началото на XX век твърдят, че са наблюдавали.