На 30 юни 1908 година около 7,15 ч. в Тунгуската област на Сибир в Русия става въздушен взрив. Предполага се, че взривът е причинен от метеорит, който по-късно е наречен Тунгуски метеорит. Предполага се, че той е метеорно тяло или от кометен произход.
Мощността на взрива се оценява на 10-40 мегатона тротилов еквивалент. Взривът става на височина 7-10 километра над Земята над незаселена тайга. Взривната вълна е регистрирана от обсерватории навсякъде по света. В резултат на всичко това дърветата са повалени на площ от повече от 2000 км², стъклата на сградите са избити на стотици километри от епицентъра и в течение на няколко дни над Сибир се наблюдава интензивно светене в небето.
Поради слабия интерес към такива събития по онова време, първата експедиция, изпратена в района е през 1927 година, след нея следват много други. Не са намерени нито метеоритни отломки, нито ударен кратер.
Има много и най-различни хипотези за причинителя на събитието. Една от тях е, че това е ядро на комета. Други хипотези считат, че е кълбовидна мълния, взрив на облак от метан, ядрен взрив, антиматерия, сблъсък на Земята с миниатюрна черна дупка, катастрофа на извънземен космически кораб.
Астрономите все още се чудят дали става дума за астероид или комета, а ако разберат какво се е случило, ще могат по-добре да предвиждат потенциални бъдещи бедствия.
В днешно време италиански изследователи твърдят, че са намерили ключ към тайната на “Тунгуския метеорит”: това е дълбокото 50 метра езеро Чеко, което се намира само на 8 километра северозападно от епицентъра на разрушението.
Когато изследвали дъното на езерото, учените засекли на 10 м под повърхността сеизмични вълни, които се отразявали нещо. Учените твърдят, че формата на езерото е като кратер от сблъсък с кълбовиден предмет, летящ с ниска скорост.
В експедицията си през 1999 година италианските учени дори не планирали да изследват езерото Чеко като евентуален кратер от сблъсъка с метеорита. Те по-скоро искали да намерят метеоритен прах в утаечния слой под водата. Докато сканирали топографията на езерото с хидролокатор, обаче, те били поразени от конусовидната му форма, която била уникална и не се срещала при другите езера. Учените взели проби от дъното, от близо два метра дълбочина. Така над “хаотичните натрупвания” разкрили прясна утайка, подобна на кал. Въпреки това данните не били достатъчно доказателство за сблъсък с метеорит.
Автор: Тони
Мощността на взрива се оценява на 10-40 мегатона тротилов еквивалент. Взривът става на височина 7-10 километра над Земята над незаселена тайга. Взривната вълна е регистрирана от обсерватории навсякъде по света. В резултат на всичко това дърветата са повалени на площ от повече от 2000 км², стъклата на сградите са избити на стотици километри от епицентъра и в течение на няколко дни над Сибир се наблюдава интензивно светене в небето.
Поради слабия интерес към такива събития по онова време, първата експедиция, изпратена в района е през 1927 година, след нея следват много други. Не са намерени нито метеоритни отломки, нито ударен кратер.
Има много и най-различни хипотези за причинителя на събитието. Една от тях е, че това е ядро на комета. Други хипотези считат, че е кълбовидна мълния, взрив на облак от метан, ядрен взрив, антиматерия, сблъсък на Земята с миниатюрна черна дупка, катастрофа на извънземен космически кораб.
Астрономите все още се чудят дали става дума за астероид или комета, а ако разберат какво се е случило, ще могат по-добре да предвиждат потенциални бъдещи бедствия.
В днешно време италиански изследователи твърдят, че са намерили ключ към тайната на “Тунгуския метеорит”: това е дълбокото 50 метра езеро Чеко, което се намира само на 8 километра северозападно от епицентъра на разрушението.
Когато изследвали дъното на езерото, учените засекли на 10 м под повърхността сеизмични вълни, които се отразявали нещо. Учените твърдят, че формата на езерото е като кратер от сблъсък с кълбовиден предмет, летящ с ниска скорост.
В експедицията си през 1999 година италианските учени дори не планирали да изследват езерото Чеко като евентуален кратер от сблъсъка с метеорита. Те по-скоро искали да намерят метеоритен прах в утаечния слой под водата. Докато сканирали топографията на езерото с хидролокатор, обаче, те били поразени от конусовидната му форма, която била уникална и не се срещала при другите езера. Учените взели проби от дъното, от близо два метра дълбочина. Така над “хаотичните натрупвания” разкрили прясна утайка, подобна на кал. Въпреки това данните не били достатъчно доказателство за сблъсък с метеорит.