Харон е естествен спътник на планетата-джудже Плутон. Вследствие на скорошни открития стана ясно, че Плутон има още два спътника. Харон е открит от американския астроном Джеймс Кристи на 22 юни 1978 година при старателно изучаване на увеличени образи на Плутон върху фотографски плаки, направени няколко месеца преди това.
Астрономът забелязва една незначителна, но периодично появяваща се издатина на повърхността на планетата. След проследяване на тази издутина е установено, че тя за пръв път е снимана на 29 април 1965 година. Обектът получава предварителното означение 1978 Р 1.
Джеймс Кристи кръщава спътника по името на митичния лодкар от древногръцката митология Харон, който прекарва мъртвите през адската река Стикс в царството наХадес (гръцкия еквивалент на Плутон). Името „Харон“ е официално прието от Международния астрономически съюз през 1985 г. Спътникът не трябва да бъде смесван с астероида 2060 Харон, чиято орбита лежи между орбитите на Сатурн и Уран.
Откриването на Харон позволява на астрономите да изчислят с по-голяма точност размера и масата на Плутон. Харон прави една пълна обиколка около Плутон за 6,387 дни — същото време, за което Плутон прави едно пълно завъртане около оста си. Двата обекта са „гравитационно-зацепени“ — винаги стоят с една и съща страна един към друг заради сравнително малката разлика в масите им. Пак поради тази причина центърът на тежестта , около който се въртят, се намира над повърхността на Плутон, което прави движението на планетата по орбитата й ексцентрично.
Диаметърът на Харон е 1172 км, малко по-малко от половината от този на Плутон. Спътникът има маса 1/7 от тази на планетата и площ от 4 400 000 км2. За разлика от Плутон, който е покрит със замръзнал азот, неговият спътник е обвит в лед, с температура близка до абсолютната нула.
Поради необичайно малката разлика в големината на Плутон и Харон, те понякога се смятат за двойна планета. Понякога също така ги разглеждат не като планета и спътник, а като първите два транснептунови обекта.
В симулационни резултати, публикувани през 2005 г. от Робин Канъп, се предполага, че е възможно Харон да се е образувал чрез голям сблъсък преди около 4,5 милиарда години при удар на обект от пояса на Кайпер с диаметър между 1600 и 2000 километра в Плутон със скорост 1 километър в секунда, след което Харон се е образувал от пръстена от отломки, излетели при удара.
Автор: Тони
Астрономът забелязва една незначителна, но периодично появяваща се издатина на повърхността на планетата. След проследяване на тази издутина е установено, че тя за пръв път е снимана на 29 април 1965 година. Обектът получава предварителното означение 1978 Р 1.
Джеймс Кристи кръщава спътника по името на митичния лодкар от древногръцката митология Харон, който прекарва мъртвите през адската река Стикс в царството наХадес (гръцкия еквивалент на Плутон). Името „Харон“ е официално прието от Международния астрономически съюз през 1985 г. Спътникът не трябва да бъде смесван с астероида 2060 Харон, чиято орбита лежи между орбитите на Сатурн и Уран.
Откриването на Харон позволява на астрономите да изчислят с по-голяма точност размера и масата на Плутон. Харон прави една пълна обиколка около Плутон за 6,387 дни — същото време, за което Плутон прави едно пълно завъртане около оста си. Двата обекта са „гравитационно-зацепени“ — винаги стоят с една и съща страна един към друг заради сравнително малката разлика в масите им. Пак поради тази причина центърът на тежестта , около който се въртят, се намира над повърхността на Плутон, което прави движението на планетата по орбитата й ексцентрично.
Диаметърът на Харон е 1172 км, малко по-малко от половината от този на Плутон. Спътникът има маса 1/7 от тази на планетата и площ от 4 400 000 км2. За разлика от Плутон, който е покрит със замръзнал азот, неговият спътник е обвит в лед, с температура близка до абсолютната нула.
Поради необичайно малката разлика в големината на Плутон и Харон, те понякога се смятат за двойна планета. Понякога също така ги разглеждат не като планета и спътник, а като първите два транснептунови обекта.
В симулационни резултати, публикувани през 2005 г. от Робин Канъп, се предполага, че е възможно Харон да се е образувал чрез голям сблъсък преди около 4,5 милиарда години при удар на обект от пояса на Кайпер с диаметър между 1600 и 2000 километра в Плутон със скорост 1 километър в секунда, след което Харон се е образувал от пръстена от отломки, излетели при удара.