Автоматичният космически апарат Венера 10 е изстрелян от СССР на 14 юни 1975 година с цел изследване на планетата Венера.
Апаратът е с маса 5 033 кг. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на
25 октомври 1975 година. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит.
Във вътрешността на спускаемия модул се намира охладителна течност, чиято циркулация поддържа работна температура в продължение на около 65 минути след кацането, преди да настъпи на повреда. Намаление на скоростта и меко кацане е осъществено с помощта на защитни покрития, три парашута, въздушна спирачка, подобна на диск, и сферичен пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността.
Мястото на кацане е на около 2200 км от това на Венера 9. Измерен е вятър със скорост от 3,5 m/s и са регистрирани вертикални профили на налягането, температурата и осветеността.
Венера 10, подобно на Венера 9, предава черно-бели телевизионни изображения от повърхността. Заснети са ерозирали скали. Вместо планираната 360-градусова панорамна снимка е заснета само 180 градусова, тъй като, както и при Венера 9, защитният капак на една от камерите не се отваря.
Автор: Тони
Апаратът е с маса 5 033 кг. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на
25 октомври 1975 година. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит.
Във вътрешността на спускаемия модул се намира охладителна течност, чиято циркулация поддържа работна температура в продължение на около 65 минути след кацането, преди да настъпи на повреда. Намаление на скоростта и меко кацане е осъществено с помощта на защитни покрития, три парашута, въздушна спирачка, подобна на диск, и сферичен пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността.
Мястото на кацане е на около 2200 км от това на Венера 9. Измерен е вятър със скорост от 3,5 m/s и са регистрирани вертикални профили на налягането, температурата и осветеността.
Венера 10, подобно на Венера 9, предава черно-бели телевизионни изображения от повърхността. Заснети са ерозирали скали. Вместо планираната 360-градусова панорамна снимка е заснета само 180 градусова, тъй като, както и при Венера 9, защитният капак на една от камерите не се отваря.