Aвтоматичният космическии апарат Венера 4 е изстрелян от СССР на 12 юни 1967 г. с цел изследване на планетата Венера. Общата маса на апарата е 1106 кг. Изстрелян е с помощта на ракетата носител Мълния-М. Орбиталният о
2011-06-12 11:15:30
Aвтоматичният космическии апарат Венера 4 е изстрелян от СССР на 12 юни 1967 г. с цел изследване на планетата Венера. Общата маса на апарата е 1106 кг. Изстрелян е с помощта на ракетата носител Мълния-М. Орбиталният отсек е херметичен.
Венера 4 има цилиндрична форма. В него са разположени системи за радиовръзка, ориентация и терморегулация, прибори за регистриране на водород и кислород, магнитометър, детектор на космични лъчи, йонен анализатор, акумулатори. Мощността на радиопредавателя работещ в дециметровия обхват е 40 вата. Телеметричната информация се е предавала непосредствено на Земята или чрез предварителен запис на магнитофон.
Максималният обем информация на магнетофона е бил 150 КБт. Станцията има слънчеви панели с обща повърхност 2,4 м2 и акумулатори с капацитет 84 амперчаса. Спускаемият апарат е сфера с диаметър 103 см. В него има два отсека-приборен и парашутен. Спирачната система се състои от два парашута - спомагателен с повърхност 2,2 м2 и основен с площ на купола 55 м2. Спускаемият апарат е херметичен с налягане във вътрешността му 2 атмосфери. Изчислен е за работа при температура до 425 градуса и налягане до 10 атмосфери. В апарата има: датчици за налягане на атмосферата измерващи от 0,13 до 6 атмосфери, газоанализатори за определяне на химичния ѝ състав,прибори за определяне на нейната температура и плътност във височина.
На 18 октомври 1967 година спускаемият модул навлиза в атмосферата на Венера откъм нощната й страна в района на Екватора. Претоварването при спускането му достига 300 g . Провеждат се първите преки измервания на нейната температура, налягане, химически състав и плътност, като по този начин се осъществява първото предаване на информация от друга планета. Разстоянието до повърхността бива следено с радарен висотомер .
Апаратът престава да функционира на височина 24,96 km. Спекулира се, че повредата е настъпила вследствие на разрушаване от високото налягане и високата температура на атмосферата, които все още не са били установени с достатъчна точност, но е възможно и изчерпване на батериите поради продължителното спускане в гъстата атмосфера. Температурата е измервана в продължение на 93 минути до височина 28 км над повърхността.При което тя се изменя от 33 до 262 градуса целзий. Химическият анализ показва съдържание от 90 % на въглероден двуокис в атмосферата и незначително количество кислород и водна пара. Научните прибори показват,че Венера няма радиационни пояси,а магнитното ѝ поле е 3000 пъти по-слабо от земното.