Автоматичният космически апарат Венера 16

Aвтоматичният космически апарат Венера 16  е  изстрелян от СССР на 7 юни 1983 година с цел изследване на повърхността на планетата Венера от орбита посредством радар със синтетична апертура. Като конструкция апаратът е подобен на предиш

Венера 16 влиза в орбита около Венера на 14 октомври 1983 година,  като орбиталната равнина е под наклон от 4° спрямо тази на Венера 15.  По този начин е възможно повторно изследване на дадено място от повърхността на планетата от двата апарата. Орбитата е с инклинация от приблизително 90° и с орбитален период от приблизително 24 часа.

През юни 1984 година  Венера се намира в горно съединение и това прави невъзможно изпращането на команди или получаването на данни от наземния контрол. Поради тази причина, орбитата на Венера 16 е коригирана на 20° с цел повторно изследване на областите за които данните са пропуснати поради горното съединение. В продължение на 8 месеца Венера 15 и 16 успяват да изследват релефа на около 25% от повърхността на Венера - от северния й  полюс до около 30° с. ш.

Венера 16 е идентичен спрямо Венера 15 и като цяло са сходни с орбиталните модули на Венера 9 и Венера 14. Общата маса на апарата е 4000 кг. Апаратът се състои от цилиндър с приблизителни размери от 5 м дължина и 0,6 м диаметър. Към цилиндъра е монтирана параболична антена с диаметър от 1,4 м,  която бива използвана от радара със синтетична апертура. Налични са още една параболична антена с диаметър от 1 м  използвана от радиоалтиметъра и една 2,6 м комуникационна антена.

Електрическата ос на радиоалтиметъра съвпада с геометричната ос на апарата, докато електрическата ос на радара със синтетична апертура е под наклон от 10 градуса. При изследване на повърхността,  алтиметърът е насочен към Центъра на планетата (под 90 градуса спрямо повърхността), докато радарът със синтетична апертура е под 80 градуса спрямо повърхността. Апаратът също включва резервоари с гориво и ракетни двигатели.   Встрани от главния цилиндър са  монтирани  два слънчеви панела.