Обект, който се намира в Слънчевата система , но обикаля около Слънцето отвъд орбитата на Нептун, се нарича Транснептунов обект. Такива обекти принадлежат към Пояса на Кайпер или Облака на Оорт. Те включват малки скалисти или ледени обекти, както и комети.
Такива обекти са Плутон, Седна и Кваоар. Общият им брой не е известен, но вероятно са десетки или стотици хиляди (или милиони), като повечето са значително по-малки от трите примера посочени по-горе.
50000 Кваоар /Quaoar/ е транснептунов обект в пояса на Кайпер. Открит е на 4юни 2002 година от екип от астрономи, сред които Чадуик Тружило и Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт от снимки направени в обверваторията Паломар, използвайки системата за откриване на близкоземни астероиди NEAR разработка на JPL.
За Кваоар се смята, че има диаметър о 1200 километра, който непосредствено след неговото откриване го издигна до най-големия новооткрит обект в Слънчевата система след Плутон (впоследствие е задминат от 90377 Седна ). Орбитата му лежи на около 6 милиарда километра от Слънцето и орбиталния му период е 286 години.
Името на Кваоар, както и на другите планетоиди , е взаимствано от митологична фигура. Кваоар е името на божество от индианското племе Тонгва. Като алтернативно означение се употребява и 2002 LM60.
Откриването на Кваоар допринесе за неотдавнашното преразглеждане на дефиницията на планета. От една страна се смята, че то трябва да бъде разширено, за да обхваща обекти с големината на Плутон, Кваоар и Седна. От друга страна терминът мезопланета е предложен от Айзък Азимов за обекти с големина между тези на 1 Церера и меркурий.
Поясът на Кайпер е възможно да съдържа множество тела със значителни размери, някои учени дори смятат, че е въпрос на време да бъдат открити обекти по-големи от Плутон.
По отношение на своята орбита, Кваоар е по-сходен с останалите планети, отколкото Плутон.
Ексцентричната орбита на Плутон понякога го приближава до Слънцето толкова, че той става осмата планета, изпреварвайки временно Нептун. В допъленение, Плутон се намирав орбитален резонанс с Нептун и по този начин не се намира на независима орбита около Слънцето.
Кваоар от друга страна има много по-малък орбитален ексцентритет и остава на разстояние от Слънцето от около 40 АЕ. Пак поради голямата ексцентричност на орбитата на Плутон, Кваоар понякога е по-близо до Слънцето от Плутон.
За обекта се смята, че е съставен от смесица на скален материал и лед, подобно на другите обекти от пояса на Кайпер, но е с нехарактерно малко албедо* от 0,1. За леда в повърхностните слоеве се смята, че под въздействието на засега неизвестен механизъм, се е изпарил. Очаква се мисията на НАСА Нови хоризонти да хвърли повече светлина върху строежа на Плутон, Кваоар и други обекти след 2015 година.
През 2004 г. бяха открити признаци на кристален лед на Кваоар, издаващ температура от поне 110 K в последните 10 милиона години на обекта. Засега се спекулира относно източника на това затопляне. Преложени са теории от загряване, вследствие на микрометеоритни сблъсъци, до радиоактивен разпад във вътрешността на обекта.
----------------------
* Албедо се нарича отношението между отразената и получената от дадено тяло светлина- отражателната способност. Приема стойности от 0 до 1, които биха могли да се представят ив проценти. Албедото зависи от ъгъла на падане на светлината и отражателната способност на повърхността.
Автор: Тони
Такива обекти са Плутон, Седна и Кваоар. Общият им брой не е известен, но вероятно са десетки или стотици хиляди (или милиони), като повечето са значително по-малки от трите примера посочени по-горе.
50000 Кваоар /Quaoar/ е транснептунов обект в пояса на Кайпер. Открит е на 4юни 2002 година от екип от астрономи, сред които Чадуик Тружило и Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт от снимки направени в обверваторията Паломар, използвайки системата за откриване на близкоземни астероиди NEAR разработка на JPL.
За Кваоар се смята, че има диаметър о 1200 километра, който непосредствено след неговото откриване го издигна до най-големия новооткрит обект в Слънчевата система след Плутон (впоследствие е задминат от 90377 Седна ). Орбитата му лежи на около 6 милиарда километра от Слънцето и орбиталния му период е 286 години.
Името на Кваоар, както и на другите планетоиди , е взаимствано от митологична фигура. Кваоар е името на божество от индианското племе Тонгва. Като алтернативно означение се употребява и 2002 LM60.
Откриването на Кваоар допринесе за неотдавнашното преразглеждане на дефиницията на планета. От една страна се смята, че то трябва да бъде разширено, за да обхваща обекти с големината на Плутон, Кваоар и Седна. От друга страна терминът мезопланета е предложен от Айзък Азимов за обекти с големина между тези на 1 Церера и меркурий.
Поясът на Кайпер е възможно да съдържа множество тела със значителни размери, някои учени дори смятат, че е въпрос на време да бъдат открити обекти по-големи от Плутон.
По отношение на своята орбита, Кваоар е по-сходен с останалите планети, отколкото Плутон.
Ексцентричната орбита на Плутон понякога го приближава до Слънцето толкова, че той става осмата планета, изпреварвайки временно Нептун. В допъленение, Плутон се намирав орбитален резонанс с Нептун и по този начин не се намира на независима орбита около Слънцето.
Кваоар от друга страна има много по-малък орбитален ексцентритет и остава на разстояние от Слънцето от около 40 АЕ. Пак поради голямата ексцентричност на орбитата на Плутон, Кваоар понякога е по-близо до Слънцето от Плутон.
За обекта се смята, че е съставен от смесица на скален материал и лед, подобно на другите обекти от пояса на Кайпер, но е с нехарактерно малко албедо* от 0,1. За леда в повърхностните слоеве се смята, че под въздействието на засега неизвестен механизъм, се е изпарил. Очаква се мисията на НАСА Нови хоризонти да хвърли повече светлина върху строежа на Плутон, Кваоар и други обекти след 2015 година.
През 2004 г. бяха открити признаци на кристален лед на Кваоар, издаващ температура от поне 110 K в последните 10 милиона години на обекта. Засега се спекулира относно източника на това затопляне. Преложени са теории от загряване, вследствие на микрометеоритни сблъсъци, до радиоактивен разпад във вътрешността на обекта.
----------------------
* Албедо се нарича отношението между отразената и получената от дадено тяло светлина- отражателната способност. Приема стойности от 0 до 1, които биха могли да се представят ив проценти. Албедото зависи от ъгъла на падане на светлината и отражателната способност на повърхността.