Марс 3 е руска автоматична междупланетна станция  от трето поколение на серията космически апарати "Марс".  Станцията е предназначена  за изследване на Марс,  както от орбита, така и непосредствено от повърхността на планетата.

За тази цел в конструкцията на станцията има спускаем модул. Тя  е разработена е в НПО "Лавочкин" и е изстреляна  на 28 май 1971 г. от космодрума Байконур  с ракета-носител "Протон-К". Станцията  достига планетата на 2 декември 1971 г.

В основата на орбиталния отсек на станцията е блокът резервоари на главната двигателна система с цилиндрична форма. Към този блок са закрепени слънчевите батерии, параболична остронасочена антена, радиатори на системата за терморегулиране, спускаем апарат и приборен отсек. Приборният отсек представлява тороидален херметичен контейнер, в който са събрани бордови изчислителен комплекс, системи за навигация и ориентация и други. От външната страна на приборния отсек са закрепени уредите за астронавигация.

Спускаемият модул представлява сфера, покрита с коничен аеродинамичен щит. На върха на спускаемия модул е закрепен тороидален приборно-парашутен отсек носещ в себе си парашут и уреди, необходими за осъществяване на извеждането, стабилизацията, спускането от околомарсианска орбита, спиране в атмосферата и меко кацане.

Станцията е изстреляна от космодрума Байконур с ракета-носител «Протон-К» на 28 май 1971 год. в 19:26 по московско време. За разлика от автоматичните междупланетни станции от  предишно поколение, «Марс-3» отначало е изведен на околоземна орбита, а след това, с ускоряващата степен е приведен в междупланетна траектория. До момента на сближаването с Марс полетът върви по програмата. На 2 декември 1971 год. е извършено първото в света меко кацане на повърхността на Марс, но в условията на силна прашна буря спускаемият  модул се поврежда 20 секунди след приземяването си. Орбиталният модул продължава изследванията на Марс от орбита до изчерпването на азота в системата за ориентация и стабилизация на 23 август 1972 година.

Автор: Тони