Aвтоматичният космически апарат Венера 1 е изстрелят от СССР на 12 февруари 1961 година с цел изследване на планетата Венера. Той е първият от поредицата апарати Венера. Теглото на апарата е 643,5 кг и се стои от цилиндрич
2011-05-19 15:13:45
Aвтоматичният космически апарат Венера 1 е изстрелят от СССР на 12 февруари 1961 година с цел изследване на планетата Венера. Той е първият от поредицата апарати Венера. Теглото на апарата е 643,5 кг и се стои от цилиндричен отсек с диаметър от 1,05 м и отсек с форма на купол с обща височина от 2,035 м . Апаратът е херметизиран до налягане от 1,2 атмосфери с азот.
Вентилатори във вътрешността на апарата осигуряват циркулация и на азота, предпазвайки от прегряване. Към цилиндричния отсек са монтирани два слънчеви панела, захранващ и сребърно-цинковата батерия. Комуникация с наземния контрол се осъществява посредством двуметрова мрежеста параболична антена, изпращаща данни по канал с честота от 922,8 MHz.
За изпращане на нискочестотни сигнали в близост до Земята се използва 2,4 метрова стреловидна антена. Допълнителни телеметрични данни се изпращат посредством антени, монтирани върху слънчевите панели.
Оборудването включва магнитометър монтиран на стрела, два детектора на слънчев вятър, детектор на микрометеорити, гайгеров брояч и детектор на космически лъчи. Към единия от слънчевите панели е прикрепен термометър, измерващ температурата на пробни покрития. Вероятно към апарата са включени и инфрачервени и ултравиолетови радиометри. В купола е поместен двигателят за корекции на курса КДУ-414.
Венера 1 е изстрелян първоначално от ракетата-носител Мълния в ниска околоземна орбита с размери 229 × 282 км. Четвъртата степен на ракетата-носител се задейства от орбита и апаратът се привежда в околослънчева орбита - първата успешна маневра от такъв тип, осъществена с помощта на двигателя 11Д33.
Осъществени са три телеметрични сесии, като са получени данни за интензивността на слънчевия вятър и космични лъчи в близост до магнитопаузата на Земята. Потвърдени са резултатите на Луна 2 за наличието на слънчев вятър в междупланетното пространство. Няколко дни по-късно обаче планираната телеметрична сесия не е осъществена.
На 19 май 1961 година апаратът преминава на 100 000 км от Венера. Спекулира се, че от радиотелескопа Джодрел банк във Великобритания са засечени слаби сигнали на Венера 1. За причина за отказа на апарата се счита прегряване на сензора, следящ положението нас Слънцето.
Венера 1 представлява важна стъпка в развитието на космическите апарати. Тя е първата истинска междупланетна сонда, снабдена с основните системи за навигация и комуникация, които се използват и до днес. През по-голямата част от функционирането си тя е стабилизирана по трите оси.
Венера 1 първа осъществява корекция на курса, използвайки стабилизация и засичане на положението на Слънцето и звездата Канопус. Било е планирано при сближаване с Венера да бъде осъществена подобна маневра, но със засичане на Земята с цел предаване на данни.Автор: Тони
вход
регистрация
отсек
Политолози: Партиите се подготвят за нови избори 
Главчев: В правото си са 48 депутати да сезират КС за вота 
Бойко поздрави Екатерина Захариева 
5 начина да използвате содата при пигментни петна 
Пълен астрологичен профил на зодия Скорпион 
80 години от рождението на художника Таню Митев 
Отвори врати напълно преобразеното с подкрепата на А1 детско отделение в МБАЛ – Ботевград 
Мъжете са по-склонни да развият рак на устната кухина, причинен от HPV 
Хронични заболявания и психосоматични фактори: Как емоционалното състояние влияе на астма и дерматит? 
По-високият прием на цинк може да увеличи риска от ендометриоза 
Наркозависими родители, осиротяване, приемни семейства – Бари Киогън говори за тежкото си детство 
Децата на Шон „Диди“ Комбс се събраха, за да му честитят рождения ден с обаждане до затвора 
Дуейн Джонсън разчупва стереотипите 
„Впечатляваща“: Бен Афлек се изказа ласкаво за Дженифър Лопес 
Одобриха Екатерина Захариева за еврокомисар 
Няма доказан случай на грип във Варна 
Българин ще търпи у нас наказание, присъдено от италиански съд 
Голям скандал в българския футбол 