Космическият апарат Маринър 8 е част от програмата Маринър на НАСА . Мисията на апарата е полет до Марс и връщане на снимки и информация за планетата.
Маринър 8 е изстрелян на 9 май 1971 година с ракета Атлас-Кентавър. Главният ракетен двигател Кентавър е възпламенен 265 секунди след запуска, но горната ракетна степен започва да вибрира и излиза от контрол. Степен Кентавър е спряна 365 секунди след изстрелването заради вибрациите. Космическият апарат и Кентавър се разделят и навлизат обратно в атмосферата на височина 1 500 км като падат в Атлантическия океан на около 560 км северно от Пуерто Рико.
Проектът се състои от два апарат (Mariners H и I), всеки от които трябва да влезе в орбита около Марс и да изпълни отделна, но допълваща мисия към тази на другият апарат. Планирано е било всеки от апаратите да обикаля около Марс 90 дни и да събере информация относно състава, плътността и налягането на атмосферата и състава, температурата и топографията на повърхността. Трябвало е да се изследва около 70% от повърхността на Марс..
Маринър 8 е изграден върху осмоъгълна основа, дълбока 45,7 см и дълга 138,4 см по диагонал. На върха на конструкцията са прикрепени четири слънчеви панели. Към върха на конструкцията са монтирани два резервоара, двигател за маневри и две антени. Разгъваща се платформа е монтирана отдолу на конструкцията. Към платформата са прикачени научните инструменти (две камери, инфрачервен радиометър, ултравиолетов спектрометър).Слънчевите панели могат да произведат 800 W мощност на Земята и 500 на Марс. Енегията е складирана в 20 Ah никелово-кадмиева батерия. Двигателната сила се осигурява от карданов двигател с възможност за произвеждане на 1340 N тяга и 5 рестарта. Позицията на Маринър 8 се определя от слънчев сензор, жироскопи и др.
Контролът на космическия апарат се ръководи от бордови компютър с памет 512 думи. Командната система е програмирана с 86 директни команди и 5 контролни команди.
Автор: Тони
Маринър 8 е изстрелян на 9 май 1971 година с ракета Атлас-Кентавър. Главният ракетен двигател Кентавър е възпламенен 265 секунди след запуска, но горната ракетна степен започва да вибрира и излиза от контрол. Степен Кентавър е спряна 365 секунди след изстрелването заради вибрациите. Космическият апарат и Кентавър се разделят и навлизат обратно в атмосферата на височина 1 500 км като падат в Атлантическия океан на около 560 км северно от Пуерто Рико.
Проектът се състои от два апарат (Mariners H и I), всеки от които трябва да влезе в орбита около Марс и да изпълни отделна, но допълваща мисия към тази на другият апарат. Планирано е било всеки от апаратите да обикаля около Марс 90 дни и да събере информация относно състава, плътността и налягането на атмосферата и състава, температурата и топографията на повърхността. Трябвало е да се изследва около 70% от повърхността на Марс..
Маринър 8 е изграден върху осмоъгълна основа, дълбока 45,7 см и дълга 138,4 см по диагонал. На върха на конструкцията са прикрепени четири слънчеви панели. Към върха на конструкцията са монтирани два резервоара, двигател за маневри и две антени. Разгъваща се платформа е монтирана отдолу на конструкцията. Към платформата са прикачени научните инструменти (две камери, инфрачервен радиометър, ултравиолетов спектрометър).Слънчевите панели могат да произведат 800 W мощност на Земята и 500 на Марс. Енегията е складирана в 20 Ah никелово-кадмиева батерия. Двигателната сила се осигурява от карданов двигател с възможност за произвеждане на 1340 N тяга и 5 рестарта. Позицията на Маринър 8 се определя от слънчев сензор, жироскопи и др.
Контролът на космическия апарат се ръководи от бордови компютър с памет 512 думи. Командната система е програмирана с 86 директни команди и 5 контролни команди.