Вторият космически апарат, прекосил астероидния пояс и първият посетил Сатурн, е
Пионер 11.
Пионер 11 използва гравитацията и гравитационно подпомагане от планетата Юпитер, за да нагоди траекторията си към Сатурн. Стартът е на 5 април 1973 година от ВВС- базата Кейп Канаверал.
Масата на апарата е 258,5 kg, в това число научни прибори - 30 kg. Височина - 2,9 m. Максимален размер(диаметър на отражателя на остронасочената антена) — 2,75 m. Бордовият енергиен източник работи с плутоний-238. Апаратът функционира до ноември 1995 г., когато предава последния си достигнал до Земята сигнал.
През декември 1974 г. апаратът прелита на около 40 000 км над облаците на Юпитер и предава подробни снимки на планетата. През септември 1979 г. прелита на около 20 000 km от повърхността на Сатурн. Провежда различни измервания и предава фотографии на планетата и спътника Титан.
През 1995 г. връзката с космическия апарат е загубена. Двата апарата Пионер 10 и Пионер 11 поставят началото на изследванията на външните планети от нашата слънчева система. Пионер 10 и Пионер 11 носят на борда си плочка с послание за евентуалните цивилизации, които може да открият двата апарата. Покойният Карл Сейгън е помогнал за съставянето на тази плочка, носеща илюстрация на мъж и жена и положението на Земята в Галактиката. Подобно на съобщение в бутилка, тази плочка ще пътешества в космическото пространство и е възможно един ден да бъде открита от чужда цивилизация.
По време на най-голямото си доближаване до Юпитер на височина 34 000 km от планетата осъществено на 2 декември 1974 г., апаратът заснема Голямото червено петно. Направени са първите наблюдения на обширните полярни региони на планетата и е определена масата на юпитеровия спътник Калисто.
Пионер 11 преминава покрай Сатурн на 1 септември 1979 г. на разстояние 21 000 km от най-високите облаци на планетата.
Автор: Тони
Пионер 11.
Пионер 11 използва гравитацията и гравитационно подпомагане от планетата Юпитер, за да нагоди траекторията си към Сатурн. Стартът е на 5 април 1973 година от ВВС- базата Кейп Канаверал.
Масата на апарата е 258,5 kg, в това число научни прибори - 30 kg. Височина - 2,9 m. Максимален размер(диаметър на отражателя на остронасочената антена) — 2,75 m. Бордовият енергиен източник работи с плутоний-238. Апаратът функционира до ноември 1995 г., когато предава последния си достигнал до Земята сигнал.
През декември 1974 г. апаратът прелита на около 40 000 км над облаците на Юпитер и предава подробни снимки на планетата. През септември 1979 г. прелита на около 20 000 km от повърхността на Сатурн. Провежда различни измервания и предава фотографии на планетата и спътника Титан.
През 1995 г. връзката с космическия апарат е загубена. Двата апарата Пионер 10 и Пионер 11 поставят началото на изследванията на външните планети от нашата слънчева система. Пионер 10 и Пионер 11 носят на борда си плочка с послание за евентуалните цивилизации, които може да открият двата апарата. Покойният Карл Сейгън е помогнал за съставянето на тази плочка, носеща илюстрация на мъж и жена и положението на Земята в Галактиката. Подобно на съобщение в бутилка, тази плочка ще пътешества в космическото пространство и е възможно един ден да бъде открита от чужда цивилизация.
По време на най-голямото си доближаване до Юпитер на височина 34 000 km от планетата осъществено на 2 декември 1974 г., апаратът заснема Голямото червено петно. Направени са първите наблюдения на обширните полярни региони на планетата и е определена масата на юпитеровия спътник Калисто.
Пионер 11 преминава покрай Сатурн на 1 септември 1979 г. на разстояние 21 000 km от най-високите облаци на планетата.