Tретият по големина астероид в основния пояс е 4 Веста. Той е с размери приблизително 530 на 468 km. Открит е на 29 март 1807 година от немския астроном Хайнрих Олберс и носи името на богинята на домашното огнище от римската митология Веста. Името е предложено от математика Карл Фридрих Гаус. До откриването на следващия астероид 5 Астрея минават 28 години.
Високото албедо прави 4 Веста най-яркия астероид и единствения видим понякога с невъоръжено око.
В зората на Слънчевата система вътрешността на Веста вероятно е била разтопена, позволявайки дифиренциация на вътрешните слоеве. Кората му се състои от базалтови скали, формирани под действието на вулканизъм в далечното минало на астероида, докато за вътрешността му се счита, че се състои предимно от желязо и никел.
За скалистите и железните метеорити се счита, че са остатъци от разрушени, вследствие на сблъсъци, тела от ранната Слънчева система подобни на Веста, като скалистите метеорити са части от силикатната им кора, а железните — части от ядрата им.
Снимки на телескопа Хабъл от 1996 година разкриха обширен кратер на повърхността на астероида с диаметър от 430 km. За сблъсъка образувал кратера се смята, че е породил и V-клас астероидите.
През 2001 година за астероида 1929 Кола беше установено, че произхожда от вътрешността на кората на Веста, както и точното му местонахождение преди сблъсъка, който го е изхвърлил на самостоятелна орбита.
Ефектът на Ярковски поражда разместване на орбитите на астероидите от семейство Веста. Някои са станали близкоземни астероиди като 9969 Браил , като някои от по-малките попадат на Земята като метеорити. За Веста се счита, че е източник на ХЕД метеоритите.
Автор: Тони
Високото албедо прави 4 Веста най-яркия астероид и единствения видим понякога с невъоръжено око.
В зората на Слънчевата система вътрешността на Веста вероятно е била разтопена, позволявайки дифиренциация на вътрешните слоеве. Кората му се състои от базалтови скали, формирани под действието на вулканизъм в далечното минало на астероида, докато за вътрешността му се счита, че се състои предимно от желязо и никел.
За скалистите и железните метеорити се счита, че са остатъци от разрушени, вследствие на сблъсъци, тела от ранната Слънчева система подобни на Веста, като скалистите метеорити са части от силикатната им кора, а железните — части от ядрата им.
Снимки на телескопа Хабъл от 1996 година разкриха обширен кратер на повърхността на астероида с диаметър от 430 km. За сблъсъка образувал кратера се смята, че е породил и V-клас астероидите.
През 2001 година за астероида 1929 Кола беше установено, че произхожда от вътрешността на кората на Веста, както и точното му местонахождение преди сблъсъка, който го е изхвърлил на самостоятелна орбита.
Ефектът на Ярковски поражда разместване на орбитите на астероидите от семейство Веста. Някои са станали близкоземни астероиди като 9969 Браил , като някои от по-малките попадат на Земята като метеорити. За Веста се счита, че е източник на ХЕД метеоритите.