Tретият по големина астероид в основния пояс е 4 Веста. Той е с  размери приблизително 530 на 468 km. Открит е на 29 март 1807 година от немския астроном Хайнрих Олберс  и носи името на богинята на домашното огнище от римската митология Веста. Името е предложено от математика Карл Фридрих Гаус. До откриването на следващия астероид 5 Астрея  минават 28 години.

Високото албедо  прави  4 Веста  най-яркия астероид и единствения видим понякога с невъоръжено око.

В зората на Слънчевата система вътрешността на Веста вероятно е била разтопена, позволявайки дифиренциация на вътрешните слоеве. Кората му се състои от базалтови  скали,  формирани под действието на вулканизъм в далечното минало на астероида, докато за вътрешността му се счита,  че се състои предимно от желязо и никел.

За скалистите и железните метеорити се счита,  че са остатъци от разрушени, вследствие на сблъсъци, тела от ранната Слънчева система подобни на Веста, като скалистите метеорити са части от силикатната им кора, а железните — части от ядрата им.

Снимки на телескопа Хабъл  от 1996 година  разкриха обширен кратер  на повърхността на астероида с диаметър от 430 km. За сблъсъка образувал кратера се смята, че   е породил и V-клас астероидите.

През 2001 година  за астероида 1929 Кола беше установено,  че произхожда от вътрешността на кората на Веста, както и точното му местонахождение преди сблъсъка,  който го е изхвърлил на самостоятелна орбита.

Ефектът на Ярковски  поражда разместване на орбитите на астероидите от семейство Веста. Някои  са станали близкоземни астероиди  като 9969 Браил , като някои от по-малките попадат на Земята като метеорити. За Веста се счита,  че е източник на ХЕД метеоритите.
Автор: Тони