Американският физик и астроном Джоузеф Тейлър е известен с откриването на първия двоен пулсар , на базата на което извършва прецизни тестове на Общата относителност , за което получава Нобелова награда за физика през 1993 година.
Тейлър е роден на 29 март 1941 година. През 1963 година той завършва Хейвърфорд колидж като бакалавър. През 1968 година защитава докторска дисертация в Харвардския университет върху измервания на лунни окултации. По това време в Кеймбридж , Джослин Бел открива първия пулсар.
Тейлър за кратко заема изследователски пост в Харвард, след което се прехвърля в Масачузетския университет, като директор на радиоастрономическата обсерватория „Файв Колидж“.
Веднага след новината за откриването на пулсарите, Тейлър заминава за Националната радиоастрономическа обсерватория. Оттогава работи във всички аспекти на физиката на пулсарите. През 1974 година, Тейлър открива първия пулсар в двойна система PSR B1913+16, на базата на обзор на пулсарите в обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико. Въпреки че навремето не се е знаело нищо за еволюцията на този пулсар , той е характерен със следното: скоростта му на околоосно въртене е силно увеличена, вследствие на процеси на акреция, при които вещество от другата звезда е падало върху пулсара, при което скоростта на въртене се увеличава, съгласно закона за запазване на момента на импулса.
Голямата полу-ос на орбитата на тази двойна система се скъсява бавно с времето, поради загубата на енергия, вследствие на излъчената гравитационна енергия. Този ефект точно се предсказва от Общата теория на относителността , представена от Айнщайн през 1915 година. Тейлър и Хълс, заедно със свои колеги, успяват да измерят предсказания ефект, с точност до 1%, като измерванията им са потвърдени от други учени.
През 1980 година Тейлър се премества в Принстън, където е декан на факултет, като се пенсионира през 2006.
---------------------------
Акреция - падането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство. Тя е характерна за белите джуджета, неутронните звезди и за черните дупки.
Автор: Тони
Тейлър е роден на 29 март 1941 година. През 1963 година той завършва Хейвърфорд колидж като бакалавър. През 1968 година защитава докторска дисертация в Харвардския университет върху измервания на лунни окултации. По това време в Кеймбридж , Джослин Бел открива първия пулсар.
Тейлър за кратко заема изследователски пост в Харвард, след което се прехвърля в Масачузетския университет, като директор на радиоастрономическата обсерватория „Файв Колидж“.
Веднага след новината за откриването на пулсарите, Тейлър заминава за Националната радиоастрономическа обсерватория. Оттогава работи във всички аспекти на физиката на пулсарите. През 1974 година, Тейлър открива първия пулсар в двойна система PSR B1913+16, на базата на обзор на пулсарите в обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико. Въпреки че навремето не се е знаело нищо за еволюцията на този пулсар , той е характерен със следното: скоростта му на околоосно въртене е силно увеличена, вследствие на процеси на акреция, при които вещество от другата звезда е падало върху пулсара, при което скоростта на въртене се увеличава, съгласно закона за запазване на момента на импулса.
Голямата полу-ос на орбитата на тази двойна система се скъсява бавно с времето, поради загубата на енергия, вследствие на излъчената гравитационна енергия. Този ефект точно се предсказва от Общата теория на относителността , представена от Айнщайн през 1915 година. Тейлър и Хълс, заедно със свои колеги, успяват да измерят предсказания ефект, с точност до 1%, като измерванията им са потвърдени от други учени.
През 1980 година Тейлър се премества в Принстън, където е декан на факултет, като се пенсионира през 2006.
---------------------------
Акреция - падането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство. Тя е характерна за белите джуджета, неутронните звезди и за черните дупки.