Церера е планета-джудже в Слънчевата система. Открита е на 1 януари 1801 година от италианския астроном Джузепе Пиаци. До 2006 година Церера е квалифицирана като астероид. Диаметърът й е приблизително 950 км, к
2011-03-08 14:32:31
Церера е планета-джудже в Слънчевата система. Открита е на 1 януари 1801 година от италианския астроном Джузепе Пиаци. До 2006 година Церера е квалифицирана като астероид. Диаметърът й е приблизително 950 км, която я прави най-масивния обект в основния пояс.
Астероидът първоначално носи името Церера Фердинандска , комбинирайки имената на богинята на земеделието от римската митология Церера и крал Фердинанд IV. Впоследствие обаче втората част от името е елиминирана.
Джузепе Пиаци открива Церера търсейки звезда в каталога на астронома Франсис Уоластоун , но вместо нея той открива движещ се на фона на звездите обект. Пиаци първоначално предполага, че е наблюдавал комета и не съобщава за откритието ѝ. Той наблюдава Церера до 11 февруари същата година, когато се разболява и впоследствие планетата се изгубва зад блясъка на Слънцето.
След като други астрономи научават за откритието по-късно, Карл Фридрих Гаус изобретява нов начин за изчисление орбитата на небесните тела, използвайки само три наблюдения, и тя е намерена на следващата година, на 8 март 1802 година, от немските астрономи Франц Хавер и Хайнрих Олберс.
Йохан Елерт Боде пък разгласява, че Церера е „липсващата планета“ в неговия закон, която би трябвало да се намира между Марс и Юпитер. Церера обаче разочарова астрономите с малките си размери и Уилям Хершел предлага названието „астероид“ (подобен на звезда).
Церера е най-големият обект в астероидния пояс, намиращ се между орбитите на Марс и Юпитер. Поясът на Кайпер обаче съдържа по-големи тела като 28978 Иксион, 50000 Кваоар, 90483 Оркус и 90377 Седна.
За Церера е уникално това, че е достатъчно масивна, за да придобие сферична форма под действието на собствената си гравитация, подобно на останалите планети. Други големи астероиди като 3 Юнона и 4 Веста имат подчертано неправилна форма. Масата на Церера равна на 9,45±0,04 × 1020 kg, съставлява над 1/3 от общата маса на всички астероиди в Слънчевата система, за която се счита, че е 2,3 × 1021 kg (която обаче от своя страна е едва 3% от масата на Луната). Наблюдения на планетата-джудже сочат, че вероятно притежава тънка атмосфера на небесно тяло и повишена повърхностна температура. Церера е основното тяло в семейството астероиди Церера.
На 13 ноември 1984 година във Флорида, САЩ, в Карибския басейн и Мексико едновременно е наблюдавана окултация на звезда зад Церера. През 2001 година телескопът Хабъал засне Церера, потвърждавайки сферичната й форма и откривайки тъмно петно на повърхността й, за което се счита, че е кратер, носещо името Пиаци. През 2004 година планетата е изследвана от Кекския телескоп , използващ адаптивна оптика, постигайки по-добра разделителна способност от тази на Хъбъл — 50 km/пиксел. Наблюдавани са две обширни тъмни области, вероятно кратери, като централният район на по-голямата е светъл. Областта Пиаци не е наблюдавана.