Автоматичният космически апарат Венера 14 е  изстрелян от СССР на 4 ноември 1981 година  с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 760 kg. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 5 март 1981 г.

Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слунцето се намира  се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в  в близост до издигната област наречена регион Феба и  на около 950 km в югозападна посока от Венера 13.

Спускаемият модул е подобен на тези в предишните три мисии и е херметично изолиран. Налични са топлинен щит и три основни парашута намаляващи скоростта на апарата от орбитална до свободно падане. В долната част е монтиран пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността на планетата. Във вътрешността се намира охладителна система, поддържаща работна температура за нормална работа на инструментите и комуникационната система. В горната част е монтирана спираловидна антена.  

Данните от спускаемия модул биват предавани към орбиталния модул на орбита около Венера, който ги ретранслира към Земята. Проведените измервания включват химичен и изотопен анализ на газовете в атмосферата на Венера, профили на осветеността и установяване на наличността на светкавици. Оборудването включва и камери, рентгенов флуоресцентен спектрометър, сонда за повърхностен материал, уред за установяване на механичните свойства на повърхността и сеизмометър.

Снимките на повърхността разкриват плоски скални плочи и тъмен фин материал. С помощта на механичната сонда част от този материал е анализиран спектрографски във вътрешността на апарата, разкривайки скали подобни на океански базалт.

Апаратът функционира в продължение на 127 минути въпреки че са предвидени около 32. Измерено е атмосферно налягане от 84 атмосфери и температура от 457 °C.
Автор: Тони