Първият космически кораб от програмата "Аполо' е изстрелян на 26.2.1966 година

Аполо е програма на НАСА за изпращане на хора на Луната , продължила от 1961 до 1975 година . „Аполо” е и името на поредицата  космически кораби, разработени  и използвани за програмата. Програмата "Аполо" е приета в

Програмата "Аполо" е приета в началото на 60-те години на ХХ век от президента на  САЩ Джон Кенеде.  Тя се явява продължение на американската космическа програма Джемини в надпреварата със СССР по времето на Студената война  за усвояването на Космоса и достигането на Луната.

В реч, произнесена  на 12 септември 1962 година  в Университета Райс,  президентът Кенеди заявява: "...Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да направим други неща, не защото те са лесни, а защото те са трудни...”. По този начин той иска от Конгреса на САЩ да одобри финансирането с допълнителни 22 милиарда  долара проекта Аполо.

След утвърждаването на мисията и поставянето на нейната основна цел -  достигането и кацане на човек на Луната преди космонавтите на СССР, НАСА предприема разглеждането и разработката на няколко варианта за постигането ѝ. Разгледани са четири плана за пътуване и кацане до Луната.

- Директен полет -  планът Direct Ascent  предвижда изстрелването на Космически кораб, който директно достига, каца на Луната и се завръща на Земята. Проектът изисква ракета-носител с много по-голяма мощност и запас от гориво от съществуващия и разработван проект по това време -  проект Nova.

- Среща на околоземна орбита -  планът Earth Orbit Rendez-vous (EOR) предвижда изстрелването на две космически ракети носители Сатурн V, първата с космическия кораб, а другата с горивото, необходимо за полета. На околоземна орбита космическият кораб се скачва и напълва резервоарите си с гориво от втората ракета носител, след което отново цял, както в първият проект, достига, каца и се завръща от Луната.

- Среща на лунната повърхност  -  планът Lunar Surface Rendez-vous предвижда изстрелването на два космически кораба, които достигат до лунната повърхност. Единият без екипаж на борда, на автоматичен режим, първи каца на Луната, а другият — с екипаж на борда каца на Луната, зарежда с гориво от резервоарите на първия кораб и се завръща на Земята.

- Среща на окололунна орбита -  планът Lunar Orbit Rendez-vous (LOR), предложен от Джон Хоуболт  - пенсиониран космически инженер, предвижда модулен космически кораб, съставен от ракета носител, сервизен модул и лунен модул . Командносервизния модул (CSM) е предназначен за тричленен екипаж, изведен на околоземна орбита с ракета носител, отделящ се от нея при достигане на подходяща скорост и петдневно пътуване до Луната. При достигане на естественият земен спътник CSM преминава в окололунна орбита като двама души от екипажа се отделят и кацат на Луната с LM. Със завръщащата се степен на LM астронавтите се скачват с CSM и се завръщат на Земята.

Планът е приет и разработен от НАСА и по него продължава цялата програма "Аполо" за изпращане на човек на Луната.

Така на 26 февруари 1966 година е изстрелян първият космически кораб от програмата “Аполо”  без екипаж.

Общият брой на мисиите от 1961 г. по програмата "Аполо" е тридесет и три. От 1968 одо 1975 година  са изстреляни 15 космически кораба от серията Аполо  с екипаж на борда. От тях девет са достигали до Луната, успешно са се прилунили шест, като на Луната  са се разхождали общо 12 астронавта.