Космическият апарат Луна 9 е изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. На 3 февруари 1966 година Луна 9 става първият апарат, осъществил меко кацане в работно състояние на повърхността на друго небесно тяло. Предадени са панорамни снимки от повърхността на Луната.
Спускаемият модул, осъществил меко кацане, има тегло 99 кг. Той е херметизиран и в него са поместени радиокомуникационната система, контролната система, климатична система, източници на енергия и камерата.
Апаратът е изведен в орбита, използвайки ракета-носител Мълния, като четвъртата степен се отделя от апарата след ускоряване по траектория към Луната. Малко преди започване на спускането към повърхността спускаемият модул се отделя от останалата част на апарата.
Осъществено е кацане в Океана на бурите на 3 февруари 1966 година. Четирите капаци, видни на снимката, служат за изправяне на апарата след кацането. Антените се разтварят с помощта на пружини. Заснемането на повърхността се осъществява с помощта на система от огледала, насочващи светлината към камерата във вътрешността на апарата. Проведени са седем радиосесии с продължителност 8 часа и 5 минути. Заснетите снимки показват скали и хоризонт на разстояние от около 1,4 км от апарата.
Луна 9 е първият апарат, конструиран от конструкторското бюро Лавочкин, което впоследствие построява почти всички следващи съветски космически апарати. Мястото на кацане е на запад от кратерите Рейнер и Мариус в Морето на бурите.
Луна 9 започва да предава данни към Земята веднага след прилуняването. Но едва 7 часа след вдигането на Слънцето до 7 градуса, биват заснети и предадени първите фотографии, включващи 9 снимки, измежду които 5 панорами. Това са първите изображения от повърхността на друго небесно тяло.
Измерена е радиация на повърхността на Луната в размер от 0,3 грей на ден. Може би най-важното откритие е това, че реголитът може да поддържа сравнително тежко тяло. Контактът с апарата е изгубен в 22:55 на 6 февруари 1966 година.
Автор: Тони
Спускаемият модул, осъществил меко кацане, има тегло 99 кг. Той е херметизиран и в него са поместени радиокомуникационната система, контролната система, климатична система, източници на енергия и камерата.
Апаратът е изведен в орбита, използвайки ракета-носител Мълния, като четвъртата степен се отделя от апарата след ускоряване по траектория към Луната. Малко преди започване на спускането към повърхността спускаемият модул се отделя от останалата част на апарата.
Осъществено е кацане в Океана на бурите на 3 февруари 1966 година. Четирите капаци, видни на снимката, служат за изправяне на апарата след кацането. Антените се разтварят с помощта на пружини. Заснемането на повърхността се осъществява с помощта на система от огледала, насочващи светлината към камерата във вътрешността на апарата. Проведени са седем радиосесии с продължителност 8 часа и 5 минути. Заснетите снимки показват скали и хоризонт на разстояние от около 1,4 км от апарата.
Луна 9 е първият апарат, конструиран от конструкторското бюро Лавочкин, което впоследствие построява почти всички следващи съветски космически апарати. Мястото на кацане е на запад от кратерите Рейнер и Мариус в Морето на бурите.
Луна 9 започва да предава данни към Земята веднага след прилуняването. Но едва 7 часа след вдигането на Слънцето до 7 градуса, биват заснети и предадени първите фотографии, включващи 9 снимки, измежду които 5 панорами. Това са първите изображения от повърхността на друго небесно тяло.
Измерена е радиация на повърхността на Луната в размер от 0,3 грей на ден. Може би най-важното откритие е това, че реголитът може да поддържа сравнително тежко тяло. Контактът с апарата е изгубен в 22:55 на 6 февруари 1966 година.