Четвъртият спътник на Юпитер - Калисто

Вторият по големина  естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система е Калисто. Той е открит  на 13 януари 1610 година  от Галилео Галилей и носи името на любовницата на бога от древногръцката митология Зевс - Калисто.

2011-01-13 12:04:40
Четвъртият спътник на Юпитер - Калисто
Вторият по големина  естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система е Калисто. Той е открит  на 13 януари 1610 година  от Галилео Галилей и носи името на любовницата на бога от древногръцката митология Зевс - Калисто.

Името  "Калисто" е предложено от Симон Мариус  скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до средата на 20-ти век. Преди това Калисто е наричан Юпитер 4 или Четвъртият спътник на Юпитер.

Калисто е покритият с най-много кратери спътник в Слънчевата система. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се счита, че в геологични периоди може да заличи чрез бавното си придвижване неравности в релефа.

Две от най-големите забележителности на Калисто са кратера Valhalla  имащ диаметър от 600 km и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000 km, и серията от кратери Gipul Gatena , разположени в права линия на повърхността на спътника. За Gipul Catena се счита, че е образуван от обект, който се е разрушил на множество малки части под действието на приливните сили на Юпитер подобно на кометата Шумейкър-Леви 90. За кората на Калисто се счита, че е на 4 милиарда години.

Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105 km леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10 km. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от апарата Галилео чрез измервания на зависимостите на магнитното поле  на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, издавайки наличието на проводящ материал под повърхността, за който се счита, че е соленият океан.

Друго доказателство за наличието на океан е факта, че повърхността на диаметрално противоположния край на спътника от големия кратер Valhalla не е напукана или показваща следи от сеизмични вълни породени от гигантския сблъсък. На Луната и на Меркурий  обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни на Калисто,  а именно течният океан под повърхността.

Вътрешността на Калисто е изградена предимно от силикатни скали, като като прехода между повърхностната ледена покривка и скалите във вътрешността е плавен. За спътника се счита, че има сравнително малко желязно ядро и това обяснява най-ниската му плътност в сравнение с останалите галилееви луни  -  приблизително 40% лед и 60 % скали и желязо. Структурата на Калисто вероятно е подобна на тези на  Титан и Тритон.

За разлика от съседния Ганимд, на Калисто липсват доказателства за тектонична активност и повърхността му се е запазила сравнително непроменена от образуването му. За разлика от Европа и Ганимед, които имат тънки атмосфери от кислород, Калисто има тънка атмосфера от въглероден диоксид.  Отсъствието на кислород се обяснява с факта, че орбитата на спътника лежи извън радиационния пояс на Юпитер и повърхността му не е подложена на интензивна  йонизация.

Калисто има много тънка атмосфера, съставена от въглероден диоксид. Учените смятат, че тя се поддържа и се увеличава бавно от сублимацията на леда от въглероден диоксид.
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия