Италианският математик и астроном Галилео Галилей открива на 11 януари 1610 година спътника на Юпитер - Ганимед.
Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса), както и от Плутон. Спътникът носи името на най-красивия между смъртните — синът на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до началото на 20-ти век. Преди това Ганимед е наричан Юпитер 3 или Третият спътник на Юпитер.
Ганимед е съставен главно от силикатни скали и лед. На повърхността му има ледена кора, плаваща върху течен океан, разделящ я от скалното ядро на спътника. Според данните събрани от Галилей, Ганимед е изграден от три слоя: сравнително малко по размери разтопено желязно, с вероятни примеси на сяра, ядро, обхванато от силикатна мантия и повърхностна покривка от вода в течно и твърдо състояние. Наличието на обособено метално ядро е признак за планетарна диференциация протекла след образуването на спътника и изискваща значително количество топлина. Според някои учени, изключвайки слоя от лед, Ганимед е сходен по строеж и начин на образуване с Йо.
На повърхността на Ганимед се наблюдават два основни типа местности: стари и покрити с многобройни кратери тъмни области и по-млади (но поне на 3 милиарда години) и по-светли райони с разломи и хребети. За разломите и хребетите се смята, че са с тектоничен произход - счита се, че Ганимед има подвижни литосферни плочи, подобни на земните. Освен това са наблюдавани потоци от застинала лава, издаващи наличието на вулканизъм в миналото на спътника. Хребети и разломи се наблюдават и на Енцелад, Миранда и Ариел. Райони, осеяни с кратери, се наблюдават на Калисто.
За възрастта на терена на Ганимед посредством измерване на гъстотата на кратерите е определено, че е на около 3 до 3,5 милиарда години. Наблюдава се наслагване на кратерите и разломите, което говори за значителната им възраст. Някои от кратерите са по-млади и на тях има видими следи от изхвърлен материал вследстивие на удара. За разлика от кратерите на Луната на същата възраст, тези на Ганимед са гладки и при тях липсват пръстеновидни хребети и централна вдлъбнатина, понеже за ледената покривка на спътника се счита, че в геологически период от време може да изглади повърхностния релеф поради „течливостта“ си (подобно на земен ледник).
Най-голямата зебележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio и поредица концентрични хребети, които са остатък от древен кратер, изгладен с времето от геологичните процеси.
С помощта на телескопа Хабъл беше открита тънка атмосфера, състояща се от кислород, за която се счита, че се е формирала под въздействието на слънчевия вятър и заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Атмосферата на Ганимед е аналогична по произход с тази на Европа и със сигурност е с небиологичен произход.
Апаратът Галилео откри наличието на магнитно поле на Ганимед, за което се смята, че се поражда или от процеси в металното ядро, или в соления океан под повърхността при преминаването през магнитните линии на полето на Юпитер. Ганимед е единственият спътник в Слънчевата система, за който е известно, че има собствена магнитосфера.
Автор: Тони
Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса), както и от Плутон. Спътникът носи името на най-красивия между смъртните — синът на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до началото на 20-ти век. Преди това Ганимед е наричан Юпитер 3 или Третият спътник на Юпитер.
Ганимед е съставен главно от силикатни скали и лед. На повърхността му има ледена кора, плаваща върху течен океан, разделящ я от скалното ядро на спътника. Според данните събрани от Галилей, Ганимед е изграден от три слоя: сравнително малко по размери разтопено желязно, с вероятни примеси на сяра, ядро, обхванато от силикатна мантия и повърхностна покривка от вода в течно и твърдо състояние. Наличието на обособено метално ядро е признак за планетарна диференциация протекла след образуването на спътника и изискваща значително количество топлина. Според някои учени, изключвайки слоя от лед, Ганимед е сходен по строеж и начин на образуване с Йо.
На повърхността на Ганимед се наблюдават два основни типа местности: стари и покрити с многобройни кратери тъмни области и по-млади (но поне на 3 милиарда години) и по-светли райони с разломи и хребети. За разломите и хребетите се смята, че са с тектоничен произход - счита се, че Ганимед има подвижни литосферни плочи, подобни на земните. Освен това са наблюдавани потоци от застинала лава, издаващи наличието на вулканизъм в миналото на спътника. Хребети и разломи се наблюдават и на Енцелад, Миранда и Ариел. Райони, осеяни с кратери, се наблюдават на Калисто.
За възрастта на терена на Ганимед посредством измерване на гъстотата на кратерите е определено, че е на около 3 до 3,5 милиарда години. Наблюдава се наслагване на кратерите и разломите, което говори за значителната им възраст. Някои от кратерите са по-млади и на тях има видими следи от изхвърлен материал вследстивие на удара. За разлика от кратерите на Луната на същата възраст, тези на Ганимед са гладки и при тях липсват пръстеновидни хребети и централна вдлъбнатина, понеже за ледената покривка на спътника се счита, че в геологически период от време може да изглади повърхностния релеф поради „течливостта“ си (подобно на земен ледник).
Най-голямата зебележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio и поредица концентрични хребети, които са остатък от древен кратер, изгладен с времето от геологичните процеси.
С помощта на телескопа Хабъл беше открита тънка атмосфера, състояща се от кислород, за която се счита, че се е формирала под въздействието на слънчевия вятър и заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Атмосферата на Ганимед е аналогична по произход с тази на Европа и със сигурност е с небиологичен произход.
Апаратът Галилео откри наличието на магнитно поле на Ганимед, за което се смята, че се поражда или от процеси в металното ядро, или в соления океан под повърхността при преминаването през магнитните линии на полето на Юпитер. Ганимед е единственият спътник в Слънчевата система, за който е известно, че има собствена магнитосфера.