Първият апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната, се нарича Луна 1. Целта на мисията е сблъсък с лунната повърхност, но вместо това апаратът попада в околослънчева орбита. Потвърде
2011-01-02 12:22:44
Първият апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната, се нарича Луна 1. Целта на мисията е сблъсък с лунната повърхност, но вместо това апаратът попада в околослънчева орбита. Потвърдено е наличието на високоенергийни частици във външната част на радиационния пояс на Ван Алън . Апаратът има сферична форма и разполага с пет антени, монтирани към едното му полукълбо. Инструментите са монтирани в издатини по обвивката. Поради факта, че на апарата не са инсталирани двигатели, както и поради високата му скорост, съчетана с емблемата с герба на СССР на борда, се смята, че целта на мисията е сблъсък с повърхността на Луната.
На 2 януари 1959 година Луна 1 става първият обект с изкуствен произход, достигнал втора космическа скорост, след като се отделя от третата степен на ракетата-носител, тежаща 1472 kg с размери 5,2 m дължина и 2,4 m диаметър. На 3 януари бива изпуснат 1 kg натриев газ газ на разстояние 113 000 km от Земята, като по този начин апаратът става първата изкуствена комета.
Оранжевата газова опашка е видима над Индийския океан с величина 6. Опашката позволява следене на апарата от астрономите и представлява експеримент, разкриващ поведението на газовете в космоса.
На 4 януари, 34 часа след изстрелване, апаратът преминава на 5995 km над повърхността на Луната и се установява на орбита между тези на Земята и Марс. Оборудването включва радиотелеметрична система, магнитометър, гайгеров брояч, сцинтилатор, микрометеоритен детектор. Предадени са данни за радиационните пояси на Земята, както и за отсъствието на магнитно поле на Луната и наличието на слънчевия вятър. Автор: Тони