Обектът 90377 Седна

90377 Седна е транснептунов обект,  открит от Майкъл Браун  от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Тружило  от обсерваторията Гемини и Дейвид  Рабиновиц  от Йейлския университет на 14 ноември 2003 година.  

90377 Седна е транснептунов обект,  открит от Майкъл Браун  от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Тружило  от обсерваторията Гемини и Дейвид  Рабиновиц  от Йейлския университет на 14 ноември 2003 година.  Седна е най-далечният наблюдаван обект от  Слънчевата система. За размерите на обекта се счита,  че са около 2/3 от тези на Плутон.

Седна е открита по време на наблюдения от  телескопа Самуел Осчин  в обсерваторията  Паломар. Впоследствие обектът е наблюдаван от телескопи в Испания, САЩ и Хавайските острови. Космическият телескоп Спитзър  не успя да регистрира обекта,  въпреки че беше насочен право към него и по този начин горната граница на диаметъра на Седна беше фиксирана на 3/4 от диаметъра на Плутон.

Обектът носи името на богинята  Седна  от ескимоската митология,  за която се е вярвало,  че живее в дълбините на  Северния ледовит океан. Преди да бъде наименуван официално, за обекта се използва означението 2003 VB12.  От 28 септември 2004 Международният астрономически съюз  официално приема името "Седна".

Седна има изключително ексцентрична орбита, с афелий  от 942 АЕ. В афелий Седна е повече от 1000 пъти по-отдалечена от Слънцето спрямо Земята и получава по-малко от една милионна част от слънчевата енергия достигаща горните слоеве на земната атмосфера. Обектът е открит на разстояние 90 АЕ от Слънцето, приближавайки своя перихелий  от 76 АЕ, благодарение на което е бил открит. Седна е обектът в Слъчевата система,  наблюдаван от най-голямо разстояние. На Седна са необходими 11 487 години,  за да извърши една пълна орбита около Слънцето. Обектът ще достигне перихелий през 2075-2076 година. За диаметъра му се счита,  че е между 1180 и 1800 километра, а поради голямата му отдалеченост от Слънцето за температурата на повърхността му се счита,  че никога не е по-висока от 33 K.

Наблюдения  направени в  Чили  показват,  че Седна е един от “най-червените"  обекти в Слънчевата система, почти толкова колкото  Марс. За разлика от Плутон и Харон   обаче, на повърхността на Седна има много малко метанов и воден лед. Според Чадуик Трухило, червеникавия цвят се дължи на "въглеводородна мътилка", подобна на тази на 5145 Фолус.

Изследване на Хал Левинсън и Алесандро Морбидели  от обсерваторията Кот д’Азур   показват,  че най-вероятно ексцентричната орбита на Седна е причинена от гравитационното въздействие на близко преминаваща край  Слънцето звезда  през първите 100 милиона години от съществуването на Слънчевата система, вероятно формирала се в същата част от  мъглявината, в която се е формирало и Слънцето.

Според откривателите на обекта, Седна е първият наблюдаван обект от  облака на Оорт. Поради необичайната за обектите от облака близост до Слънцето в афелий обаче и поради близката си инклинация с тази на обектите от пояса на Кайпер, Седна се счита за принадлежащ към вътрешния облак на Оорт,  който се простира между пояса на Кайпер и сферичния основен облак. Според някои други учени обаче,  поясът на Кайпер би следвало да се разшири,  за да обхване обекти с подобна орбита.

След откриването на Седна, в пресата се появиха изявления за "десетата планета" в Слънчевата система, поради факта,  че първоначално огласеният диаметър на обекта беше сравним с този на Плутон. Впоследствие обаче той беше ревизиран надолу и Седна се счита за планетоид. В научните среди все още не е изграден консенсус спрямо статута на обекта -  според някои,  Плутон би следвало да бъде принизен от планета  на планетоид, а според други по исторически причини Плутон и Седна, която има близък строеж с "традиционната" планета, би следвало да бъдат наричани планети.

Автор: Тони